Иван Хаджихристов

ПРИЕМЕТЕ МЕ, КАКТО ОБИЧАТЕ

Всеки миг е история, нова украса
и меридианите - светъл шезлонг.
Това най-вече за мене се отнася,
когато възлизах по славата земна.
Но нямах аз нищо обща с Медичите.
Приемете ме, както обичате!

Аз съм роден в Южна България,
де слънцето, както се казва,
върви по небето и не залязва.
В една малка стая, по-малка от мене,
написах всичките си стихотворения,
пълни със обич и със съмнения.

Но случи се - пребродих Атлантическия!
На другия бряг изглеждах езичник.
И чувството, до днес неизповедано,
превземаше порцелановата леди.
Но по-чуден бе моят въпрос
към Жозефина, цяла от бронз.

Край мене летяха тропически птици
с крилата на мойте амбиции.
Чрез мозъка жегата дишаше.
А моите жажди мъчителни
растяха всеки ден.
Кога ще стана бизнесмен?

Флорида! Флорида! - Излишният принц
пристигна със синята яхта.
Принцът е гърбав, а тя - Клеопатра!
У него са чувствата цял лабиринт.
Ще я спася! Дигам ръката си, Ани.
Като да гласувам. Летят пеликани.

Пак чезнете, видения бледи.
Няма ни принца, ни Клеопатра.
Комичното става трагедия.
Нещастие, мой стар побратиме,
попречи ми поне на ритъма,
щом винаги си в петите ми.

В ОЧАКВАНЕ НА РОЗАТА

Аз зная, че в розобера
и най посърналата роза
дори, когато атакува
с бодлите свои, е от полза.

И колко е голяма, че изчезва,
хубостта си вече осъзнала,
и без везните на бездната,
тя се е раздала.

И всеки път, когато минеш
край тоя стрък печален,
за кратко носил светъл мирис,
любов и светозарност -

запри и виж за миг макар
как тя пристига плаха.
О, това равноденствие
на деня и мрака!

Запри и виж за миг макар
как тя пристига плаха
във съвършенството
на очакването.

ДРЕБНИТЕ ИСТИНИ

                                 На Иван Мирчев

Добре е, когато мълчалива и властна
реката достига до своето устие.
Тя е тъй близо до дребните истини,
същите, що ни разбиват, що ни съзиждат.
Както вълните са по всички морета
направени само от водните капки
с цвета на небето и на медузата
и обсолени от слюнката на октопода -
така и твойта любов е просто направена,
просто направена от дребните истини.

Ето виждаш ли птиците, които ни махат?
Те отдавна си служат със амфибрахия
на океанския ритмус, свързал страданието
със слънцето и любовта. О, тая мачта
на въжделението! Добре е, когато реката
вече достига до своето устие.
Вече сме близо до дребните истини,
както е хлябът до морни жътвари,
както е мъдрият до свойто умение
и любовта - до двадесетгодишните.

БЛУДНИЯТ СИН

Ще променя нещата и праха
по обувките си,
зефира и милувките,
миражите, греха.

И във страна небивала
ще стигна пръв,
де младо слънце като лъв
раздухва топла грива.

Де пада чист елмаз,
де греят листи.
О, грешки мои - мои истини,
как да ви наричам аз?

Това е детска страна,
нова и особена.
Страната Робинзонова
със розова луна.

Що значите, поляни злачни,
и добрина, и лъч, и плам,
ако не сте достатъчни
да ви раздам?

По къщи и по сини скати
настъпва може би нощта.
В самия залез непозната
се сваля чудна Пиета.