Иван Хаджихристов

Косите червени низпадали
по нейната мраморна плът,
очите й странно блещят -
и сякаш те тайно са страдали.

На запад гората запалена,
и чезне копнеещ каприз,
и бледен е цветният лист,
който тя взе на прощаване.

——————————

Антология на жълтата роза, 1939 г.