Адам Мицкевич (Adam Mickiewicz, 24.12.1798 - 26.11.1855) е полски поет и деец на национално-освободителното движение; класик на полската литература. Роден в Заосие, до гр. Новогрудок, Литовска губерния, сега в Белорусия, в семейство от шляхтата. Баща му Миколай Мицкевич е адвокат. Майка му Барбара Маевска е покръстена еврейка, от последователите на Яков Франк. От 9-годишен учи в доминиканско училище в Новогрудок. Дебютира със стихотворението „Градска зима” през 1818 г. във вилнюски вестник. Завършва историко-филологическия факултет на Вилнюския университет (1819), после 4 г. е учител в гр. Ковно (сега Каунас). Изгонен от Литва за създаването на тайното студентско общество на филоматите (1824). През 1822 и 1823 издава първите си поетични сборници, озаглавени „Поезия”. В Русия издава книгите „Сонети”, включваща „Кримски сонети” (1826), епичната поема „Конрад Валенрод” (1828) и др. Изгонен от Русия за участие в полски организации, живее в Одеса, Москва, Санкт Петербург, от 1829 - в Западна Европа: Германия, Швейцария, Италия, Франция. В периода 1830-1831 г. живее в Рим, от 1832 г. - в Париж, където прекарва по-голямата част от живота си. През 1839-1840 преподава латинска литература в Лозана. Написва поемата „Пан Тадеуш” през 1832-1834 г. в Париж. Друго известно негово произведение е поемата „Задушница”. Представител на политическия полски месианизъм. Първият професор по славянска литература в парижкия Колеж дьо Франс, чете лекции (1840-1845, в оставка от 1852). Библиотекар при Арсенала в Париж (1852). През 1855 г. заминава за Константинопол, за да организира полски и еврейски легиони, които да подпомогнат англичаните и французите - интервенти срещу Русия по време на Кримската война (1853-1856). Посещава България през 1855 г. - отбива се в Бургас, среща се с българи. Умира от холера в Константинопол, тялото му погребано в парижкото гробище Монморанси. Прахът му е пренесен от Париж в Краков (1890) - в катедралата във Вавел.

Публикации:

Поезия:

КЪМ САМОТАТА/ превод: Дора Габе/ брой 42 юли 2012

СВИТЯЗ/ превод: Найден Вълчев/ брой 42 юли 2012

ИЗ „КРИМСКИ СОНЕТИ”/ превод: Димитър Горсов/ брой 43 септември 2012

ИЗ „КРИМСКИ СОНЕТИ” -ІІ/ превод: Димитър Горсов/ брой 43 септември 2012

ИЗ „ КРИМСКИ СОНЕТИ” - ІІІ/ превод: Димитър Горсов/ брой 43 септември 2012

ИЗ „КРИМСКИ СОНЕТИ” - ІV/ превод: Димитър Горсов/ брой 44 октомври 2012

ИЗ „КРИМСКИ СОНЕТИ” - V/ превод: Димитър Горсов/ брой 45 ноември 2012

ИЗ „КРИМСКИ СОНЕТИ”/ превод: Стоян Бакърджиев/ брой 52 юни 2013

„ОТ МЕНЕ СЕ МАХНИ!”…/ превод: Стоян Дринов/ брой 114 февруари 2019

ЧАС/ превод: Атанас Далчев/ брой 126 март 2020

ГРОБЪТ НА ПОТОЦКА/ превод: Иван Вазов/ брой 141 октомври 2021