Адам Мицкевич

превод: Димитър Горсов

ИЗ „КРИМСКИ СОНЕТИ” - ІV

Х - БАЙДАРИ

Пришпорвам коня и той литва като птица.
И пак гори, скали, полета благодатни
като вълни се диплят - приливът им златен
е ручей неспокоен в моите зеници.

Сломен накрая, под вечерните зарници
се спира конят. Пада мракът необятен.
Но образите в мен връхлитат в ред обратен -
в разбито огледало тъй се мяркат птици…

Светът заспива… Бдящ, аз тръгвам към морето.
Кълбят се бездните му в яростен кипеж.
И аз го слушам, но с душа, от смут обзета…

Разпада се под тътена му всеки мил копнеж.
А мисълта ми, като лодка в миг безславен,
разбита, тъне в него… И мълчи в забрава…

ХІ - АЛУЩА ДЕНЕМ

Захвърля планината стария халат
от облаци; в намаз класила нива стихва;
лесът рубини сипе, като на халифа
от броеницата, сред ведра благодат…

Цъфти земята. Пеперуди в строй крилат
по диаманта на небето заискриха.
Над росната скала слетяха като вихър
куп скакалци. Сега в покой криле сушат.

И само там, където дръзко се е врязал
ридът в морето, с гняв вълни налитат пак.
В закана скътан изпод тях и безнаказан,

с очи на тигър дебне зъл и хищен мрак…
А по-далеч, в тих блясък, лодка се белее
и плуват лебедовите ята край нея.

ХІІ - АЛУЩА НОЩЕМ

Смрачава се, полъхна вятър, стихна зноят.
Над Чатърдаг пак лампата на световете заблестя,
но сякаш се строши сред пурпурната висота.
И гасне. Вдишва морно странникът покоя.

Чернее сводът. Мракът ляга над усоите.
Сред полусън ехти на ручей песента.
Издъхват ароматите си нощните цветя
и музика са им въздишките безбройни…

Спя кротко, до крилото на нощта притиснат.
Но в миг съня ми сепва бляснал метеор,
залял с порой от злато целия простор…

О, нощ пленителна! Ти като одалиска
упойно ме приспиваш в знойния си мрак,
но щом заспя, за нова страст ме будиш пак….