Адам Мицкевич

превод: Димитър Горсов

ІV - БУРЯ

Платната се дерат, реват вълните, вятър свири,
смомен е рулят, диво помпите свистят.
Морякът вижда скъсани въжета как летят
към бездната и как надеждите умират.

Тръби победа щормът!.. И над дълбините
на хаоса, сред струи шибащи и дъжд,
като над кула, поломена изведнъж,
смъртта- зъл воин - срещу нас връхлита.

Сразен в миг някой рухва, други за пощада
отчаян моли и в прегръдки свидни пада;
прегръща майката детето, чака Бог да се смили…

Сред всички тук един спасение не дири…
Блажен е - казва - който в близките намира
заслон! С тях той и ужаса ще подели!…

V - ПИЛИГРИМ И МИРЗА

ИЗГЛЕД КЪМ ПЛАНИНИТЕ ОТ СТЕПИТЕ НА КОЗЛОВ

П и л и г р и м:

Аллах ли вдигна там стена от лед в простора
и трон за ангелите си от сняг отля,
или зли Диви искат устрема крилат
на звездния керван от изток да затворят?

Какви зари!.. Гори ли Цариград повторно?
Или Аллах маяк над гъстата мъгла
запали, та да могат в звездните поля
да скитат световете в нощите злосторни?

М и р з а:

Бях там!.. И зима бе… Видях как сред леда
реки изсмукваха от преспите водите.
Щом дъхнах, литна сняг… Из облачни гнезда
сновяха мълнии край мен… До тая свобода
нe стигаха дори крилата на орлите…
Но над чалмата ми все грееше звезда…
Това е Чатърдак!

П и л и г р и м:

А-а-а….

VІ - БАХЧИСАРАЙ

Как пищен е чертогът на Гирей, но как
е пуст… Край зид, под който прах с чалми са мели
паши пред трон, познал на славата предела,
днес пърхат скакалци и лазят змии в мрак.

От тъмните стени, над всеки сринат праг,
бръшляните висят - и гъсти, и зелени.
Природата с пръст по стъклата оцветени,
като пред Валтазар, „Развалини” изписва пак.

И само сред харема мраморен фонтан
кипи самотен, мята струя благодатна,
и кротко шепне, в бисерни сълзи облян:

„Къде сте, о любов, и власт и слава знатна?.
Нали красив и вечен дял бе ви обещан?
Аз пак съм тук… А прах сте вие в пустош необятна…”