Адам Мицкевич

превод: Димитър Горсов

VІІ - БАХЧИСАРАЙ НОЩЕМ

Мъжете скоро в къщи ще се приберат.
Затихна току-що в джамията изанът.
Над тях пламти зарята, в руменец обляна -
пак с краля на нощта ще спи в честит палат…

Звезди в харема на небето се тълпят.
Сред тях самотно облаче е запиляно,
по-нежно и от лебед в залива пространен -
гръдта му бяла, в жар крилете му искрят.

Тук - сянката на минаре, а там - на кипарис…
А по-встрани се мяркат ръбести гранити -
зловещи демони в дивана на Евлис.

Какво замислят пак?… Над тях в далечините,
внезапна и безмълвна, сред лазурите открити
зла мълния лети, по-бърза от Фарис.

VІІІ - ГРОБЪТ НА ПОТОЦКА

Сред тези степи в пищна пролет ти увяхна,
о нежна розо! Но най-прелестните дни
на младостта ти в Полша, в родни долини,
безгрижно като пеперуди отлетяха.

Защо звезди над мен тъй ярко заблестяха
и все летят на север в тия висини.
Не са ли сълзи те, из чуждите страни
проляни от теб, в скръб по бащината стряха?

В изгнание и аз ще свърша в този свят…
И ако тук и мен случайно погребат,
щом дойдат странници при теб на поклонение,

ще чувам на речта ни милото звучене…
И друг поет, възпяващ те в стих вдъхновен,
съзре ли кръста ми, ще спомене и мен.

ІХ - ГРОБОВЕТЕ НА ХАРЕМА

Тъй рано от градините на любовта
Аллах ги грабна - гроздове все още недозрели,
и перли, сред море от нежност… Не успели
да вкусят щастие, те легнаха в пръстта.

В забравата си ги пови без жал смъртта.
Днес каменните им тюрбани, посивели,
са знамена над армии, в друг свят поели…
А имената, от гяур дълбани, спят в прахта…

О, райски рози! Зад стени ревниви свити,
в покой и свян течаха сред харема дните ви,
без нечий поглед с похот да ви унизи.

Сега праха ви дъх на чужденец смущава…
Прости, пророк, че път до тук аз му проправих!
Но само той сред чуждите се просълзи!