Адам Мицкевич

превод: Димитър Горсов

ХІІІ - ЧАТЪРДАГ

Мирза

В молитвата ни трепетна навек застинал
с могъщи твърдини, о Чатърдак любим,
световно минаре си, падишах на Крим
с ръст, извисен в небесните пустини.

Там бдиш пред дверите на райските градини
като архангел Гавраил невъзмутим.
Горите са твой плащ, а облачният дим -
тюрбан, извезан с мълниите на годините.

Треперим ли в мъглите или гинем в жажда,
или пък скакалци житата ни изяждат,
или гяури палят нашите села,

ти, Чатърдаг, стоиш самин и горд в простора,
с подножие, засипано от бури и от хора
и слушаш там предвечните повели на Аллах.

ХІV - ПИЛИГРИМ

Пред мен блести с градини този край честит,
над мен - лазур, край мен - жени красиви.
Но моята душа защо немилостиво
лети към друго време, с дом, в мъгли повит?

О, Литва! По-скъп бе лесът ти ековит
от славей мил в Байдар, от гласове щастливи
в Салгир… По-свидна бе земята мочурлива,
от зрелостта на всеки клон, от плод превит.

С безмерна прелест тук земята чужда мами.
Защо тъгувам все по дните в младостта ми,
когато с милата бях от мечти пленен?

Тя е свободна там… Аз гасна тук в изгнание.
И питам: дирите ми, като в пресни рани,
когато прекоси пак страда ли за мен?

ХV - ПЪТ НАД ПРОПАСТТА В ЧИФУТКАЛЕ

Мирза и Пилигрим

Мирза:

Молитва прочети! Пусни юздата! Не поглеждай
към пропастта! На коня ти се довери!
Виж как с очи измери склона гол! Дори
опита с крак дали скалата е надеждна.

Той скача? Не надничай в бездната безбрежна!
Окото бедно без опора ще се умори
да дири дъно като в Ал Кахир… Дланта смири!
Не е крило тя - към спасението не отвежда!..

Политне ли надолу като котва мисълта
не ще намери в хаоса къде да спре.
Ще я погълне той и лодката ще повлече…

Пилигрим:

Но аз погледнах, Мирза! Какво зърнах в пропастта
на гроба ще го кажа - друг не ще ме разбере,
ни живият език ще може да го изрече!

XV-I - ПЛАНИНАТА КИКИНЕИЗ

Мирза

Виж пролома! Небе в нозете му блести.
Море ли е това! Там с тежка гръд скалата,
от гръм сразена, като птица под дъгата,
с пера в безбройни пъстроцветия трепти.

Или пък риф е сред безбрежни широти?..
Не, облак е! Той в полукръг, като мъглата
в прозирна нощ, си е простряп крилата…
И ето - мълния сред дълбините му лети.

Но конят тръпне… Спри се! Зинал е пред нас
дълбок разлом в скалата… Пръв ще тръгна аз…
Следи ме зорко!… Бялне ли се над скалата

петно отсреща, туй ще е чалмата ми…
    Ако ли не - върни се! Но помни тогава -
оттук човек не бива вече да минава!

XVII - РУИНИТЕ НА ЗАМЪКА В БАЛАКЛАВА

Руините на замъците ти, о Крим,
в глух сън стърчат и миналото охраняват.
Гигантски черепи на отшумяла слава -
в тях гад гнезди и бди злодей неумолим…

Под свода с герб изронен надпис като в дим,
прозира - име ли е на герой прославен?
Вселявал ужас някога, той днес забравен
   спи като червей в лозов лист - неотразим…

Където е искряло гръцкото длето
и Генуа монголите сразила в бран,
където пришелци в тих транс намаз са пели,

орли днес махат над гробовете с крила -
хоругви черни сякаш, в край от скръб терзан,
   над който сляп покой като след мор се стеле.

ХVІІІ - АЮ- ДАГ

Обичам да следя играта на вълните,
Облегнат върху тъмните скали на Аю-Даг.
Как шумно се кълбят те - бели като сняг,
как мятат с грохот струи, на дъги извити…

И как като гигантски риби в далнините
се вдигат нови и над слисания бряг
се вкопчват в люта схватка, но се връщат пак,
оставили седеф и перли по следите си…

Подобен си на тях и ти, поете млад!
На страсти бурите в сърцето ти кипят.
Но лира вземеш ли, под приказни лазури

нов мир се въдворява, и утихват бурите…
И песни като бисери в гръдта искрят…
Те името ти от забрава ще спасят.

ЯСТРЕБ

           На върха на Кикинез (до…)

О беден ястреб!.. В своя път по небесата,
от бурите отвян сред чужди ширини,
на мачтата той, върху кипнали вълни,
криле суши под напора на вятъра.

Спокоен е там, скрит между платната -
ръка безбожна няма да го нарани…
Той гост ни е, Джованна… Но от нас страни…
Разбрал е: сам ли си, отвред пълзи злината…

Спомни си бурите и в нашите съдби!
Щорм чълнът ни в житейското море разби.
И аз, с криле строшени, не веднъж в света

измамени надежди влачих… А сега,
сама в беда, за други мрежа ти плетеш…
……………………………………………

—————————–

Недовършеният сонет „Ястреб” се печата по текст: Стихове на Адам Мицкевич, т. І, Варшава, издателство Гебетнер и Волф, с. 210.