Игор Северянин
Игор Северянин (псевдоним на Игор Василиевич Лотарьов) (4[16 н. с.].05.1887-20.12.1941), е руски поет и преводач. Роден в Петербург в семейството на офицер. Пише стихове от детските си години (9 г.), които прекарва на брега на р. Суда на 30 версти от град Череповец, Вологодска губерния, в имението Сойвола, принадлежащо на М. П. Лотарьов (чичо на Игор). Завършва 4 класа от Череповецкото реално училище. Обиква богатата природа на Севера и се пристрастява към риболова. През пролетта на 1903 г. пътува с баща си до Далян, Китай, където живее половин година. Възхитилият го Север става причина да си избере псевдонима Северянин. Тежко преживявайки събитията от руско-японската война (1904-1905), публикува във войнишкото списание «Досуг и дело» (1905) патриотичното стихотворение «Гибелта на Рюрик». През ноември 1907 г. се запознава с поета К. Фофанов, горещо одобрил стиховете му. По-късно те са харесани и от Брюсов (1915). За своя сметка издава брошури с поезия, за които критиката мълчи - от 1905 до 1912 г. издава 35 поетични сборника. Нарича стихове си «поези». През 1911 г. обявява за създаването на «Его на Вселенския футуризъм», чиято група си съперничи с тази на кубофутуристите. Егофутуризмът просъществувал само няколко месеца. Първата му книга в московско издателство «Гръмокипящият бокал» (1913) има голям успех, поетът придобива национална популярност. Появяват се книгите му «Златолира» (1914), «Ананаси в шампанско» (1915), «Victoria Regia» (1915), «Поезоантракт» (1915), «Събрани поези» в 4 тома (1918), «Поезоконцерт» (1918). Избран е за «крал на поетите» в Политехническия музей в Москва (27.02.1918). В годините на революцията и гражданската война живее в приморското село Тойла в Естония заедно със съпругата си - поетесата и преводачка Фелиса Круут. С отделянето на Естония от Русия се оказва принудителен емигрант. В емиграция издава 17 поетични книги. Реализира много четения по цяла Европа пред руснаци, напуснали родината си. През м. 11-12.1931 г. посещава България и изнася концерти в София, Пловдив, Стара Загора, Сливен, Велико Търново, Плевен, и за втори път - на 20 и 21.12. 1933 г., когато изнася два «поезоконцерта» в София и лекция за руската поезия. Превежда български (Ботев, П. П. Славейков), френски, немски, полски, сръбски, румънски, еврейски, естонски и литовски поети. Естонското правителство му отпуска субсидия. В средата на 1920-те г. поезията му се променя - в нея преобладават гражданските мотиви и скръбта по изгубената Русия. Написва романа в стихове «Отвесна стръмнина» (1922), автобиографичния роман в стихове «Камбаните на храма на чувствата» (1925), сборника сонети «Медальони» (1934) пропити от патриотизъм и носталгия по родината. Най-добрата книга от задграничния му период е «Класически рози» (Белград, 1931), в която се проявява като голям руски поет. Възходът на Русия поетът свързва с църковното покаяние на целия народ, в което да се разтвори неговото «его». Във връзка с турнето на Иван Бунин из прибалтийските републики (пролетта на 1938) Северянин написва очерка «Моята първа среща с Бунин». Поетът вече е тежко болен, когато Естония официално се присъединява към СССР (6.08. 1940). Морално го поддържа кореспонденцията със стария му сподвижник в егофутуризма, поетът Г. Шенгели (Москва). Настъпилите тежки военни условия, немската окупация на Естония ускоряват смъртта му. Умира от сърдечен удар в окупирания от нацистите Талин. Превеждан на български от Стилиян Чилингиров, Анастас Стоянов, Иван Коларов и др. На български език е издадена книгата му с избрана лирика «Ананаси в шампанско» в превод на Иван Теофилов (1986).
Публикации:
Поезия:
ХРИСТО БОТЕВ/ превод: Анастас Стоянов/ брой 40 май 2012
ПОЕТИ ОТ СРЕБЪРНИЯ ВЕК/ превод от руски: Георги Ангелов/ брой 44 октомври 2012
ЗВЕЗДИ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 44 октомври 2012
ВСИЧКИ ГОВОРЯТ ЗА ЕДНО/ превод: Иван Коларов/ брой 44 октомври 2012
NOCTURNE/ превод: Димитър Горсов/ брой 44 октомври 2012
РУСКИ ПОЕТИ/ превод от руски: Красимир Георгиев/ брой 53 юли 2013
ПРОЛЕТЕН ДЕН/ превод: Татяна Любенова/ брой 78 ноември 2015
ХРИСТО БОТЕВ/ превод: Петър Велчев/ брой 82 март 2016
ПРОЛЕТЕН ДЕН/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 90 декември 2016
