ПРОЛЕТЕН ДЕН
превод: Тихомир Йорданов
ПРОЛЕТЕН ДЕН
Денят е млад, денят е песен,
градът - от слънце ослепен.
Аз пак съм млад и пак съм весел,
и пак съм влюбен в този ден.
Душата пее свои песни,
от болка няма и следа.
И всичко толкова е лесно,
какъв простор и свобода!
По-бързо качвай се на бричка -
в полята, младите, сега
жени заглеждай по привичка,
целувай се дори с врага!
Шумете, пролетни дъбрави,
трева, расти, разцъфвай, лен!
Виновни няма: само прави
в такъв огреял всички ден.
ХРИСТО БОТЕВ
Попитай Дунав, много ще разкаже той:
дори да е като във разказ детски,
как тук австрийски параход „Радецки”
завзет е бил от четнически рой.
Опитай сред момците, тръгнали на бой
да видиш пламенния мъж, в душата на когото
гори свободен огъня на Христо Ботев -
разпалван от мечтите на герой.
Как тръгва той от румънския бряг отсреща -
войвода храбър и със кръв гореща.
На Козлодуй те слезли и оттам
поели по върха Балкански. Гордо
сражавайки се с турски орди,
загинал той, но с име като зов за бран.
25 декември 1933
