ХРИСТО БОТЕВ
превод: Анастас Стоянов
ХРИСТО БОТЕВ
Разказва Дунава до днешен ден
и в белите си сънища сънува
как дръзко стария „Радецки” плува,
от българските четници пленен.
Войводата-поет развява стяг,
команда екне и тръба се счува,
и пламенно едно сърце жадува
за милия, поробен роден бряг.
Целунал трижди скръбната Родина,
повежда Ботев своята дружина
към горда слава и на сетен бой
и от Врачанския балкан героя
към ордите налита, и сред боя
се вдига над смъртта си: „Жив е той!”
25 декември 1933
—————————–
ХРИСТО БОТЕВ
О многом мог бы рассказать Дунай:
Хотя б о том, как на пути к немецкой
Земле, австрийский пароход “Радецкий”
Был полонен одной из смелых стай.
Попробуй в простолюдине узнай
Борца за независимость, в чьей детской
Душе взметнулся пламень молодецкий:
Мечта поэта, крылья распластай!
Так из Румынии, страны напротив,
Водитель чет, отважный Христо Ботев,
Свою дружину сгрудил в Козлодуй,
И на Врачанском окружен Балкане
Турецкою ордой, на поле брани
Сражен, воззвал он к смерти: “Околдуй!”
София. 25- XII- 1933
