Петър Велев Генов
Петър Велев Генов, български поет, преводач, педагог, е роден на 20.03.1882 г. в град Котел, където прекарва детските си години, получава основно, прогимназиално и част от гимназиалното си образование. Още през ученическите си години проявява поетична дарба и участва в ученически списания. Напуска гимназията, постъпва в Рисувалното училище в София, което също не завършва, напуска го и посещава Франция, Италия, Швейцария. Бил е учител по рисуване, чиновник и др. Сътрудничи на списанията „Българска сбирка”, „Мисъл”, „Демократически преглед”, „Тракийска лира”, „Съвременна мисъл”, „Парнас” и др. Един от основателите на СБП. Автор на книгите „В шума на горските извори” (1922), „Поеми” (1934), „Кервансарай” (1935), “Хемус” (поеми, 1938) и др. Умира на 7.12.1956 г.
Публикации:
Поезия:
САМОТНИ ЦВЕТЯ/ брой 40 май 2012
НЕ СВЕТЯТ СКИПТРИ И КОРОНИ…/ брой 75 юли 2015
УНЕСЕН В БЛЯН, МЪЛЧИ ЛЕСЪТ…/ брой 80 януари 2016
СВИ СЕ ВИХРУШКА…/ брой 83 април 2016
В ПРОЩАЛНИ И МЪРТВЕЕЩИ ЛЪЧИ…/ брой 102 януари 2018
БЕ БУЕН ПИР И СВЕТЪЛ ДЕН…/ брой 107 юни 2018
ВЕЧЕРНИ ПЕСНИ/ брой 108 юли 2018
ОТДАВНА ИЗЧЕЗНАЛ Е НОЩНИЯТ МРАК…/ брой 121 октомври 2019
Критика за Петър Велев Генов:
П. В. ГЕНОВ - „КЕРВАН САРАЙ”/ автор: Димитър Гундов/ брой 83 април 2016
П. В. ГЕНОВ - „ПОЕМИ”/ автор: Д. Б. Митов/ брой 108 юли 2018
ЗА ЕДИН НЕИЗВЕСТЕН ПОЕТ/ автор: Велико Йорданов/ брой 112 декември 2018