Д. Б. Митов

П. В. Генов. „Поеми”, София, 1934

Тези поеми разкриват едно разнообразие от мотиви, съчетано с една традиционност на формата, в която непринудено се вливат най-разнообразни преживявания, без авторът да е почувствувал нито за момент необходимостта да скъса с оная форма, която е узаконена от нашите първи майстори на стиха.

П. В. Генов се явява продължител на литературната традиция.

Заслужава да бъде отбелязана малката поема „Керванджии”, пропита с ориенталска мистика.

Баладата „Меда” е издържана в духа на народната поезия, оживяваща поверия за чудотворни билки и самодиви.

Тук авторът се е приближил до истинските извори на нашето народно творчество.

Баладата „Кервансарай”, сравнително по-голяма по размери, рисува света на съновиденията сред приказния калейдоскоп на народните поверия, чийто лайтмотив съставя строфата: „Пред разноцветни блясък на нещата”.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 6, бр. 240, 24 юни 1934 г.