НЕ СВЕТЯТ СКИПТРИ И КОРОНИ…
Из цикъла „Към възход” (1925)
2.
Не светят скиптри и корони,
усти лъстиви не говорят -
стаени в унес небосклони
и в мрак заключен е просторът.
Пищят с зловещ напев из мракът
предвестници - вихрушки луди -
и тъмните раздоли чакат
часа на буря и пробуда.
Триумф и ужас е изписан
по звездний плащ на небесата -
настава тъмний час урисан -
часът на буря и разплата.
5
Все тия хълми и поляни,
помръкнали от векове,
с оръжия и трупове
на здрача скръбен разпиляни.
И в здрача скръбен на живота
сразени хиляди вървят
из бледния уречен път,
вървят смирени към Голгота.
6
Черни вихрушки пробягват и ронят
черни прокоби и мисли нелепи,
черни вихрушки неспирно ме гонят
в тия оглъхнали есенни степи.
Чаках години под тия надгробни
сводове… Чаках, но нивга не съмна -
дебне ме с хиляди погледи злобни
гатанка странна и вечна и тъмна.
9.
С кикот и въздъх неверен
прошумя лъстивий ден;
ето, нощ от изток - черен
креп разгънала над мен.
Спи на хладний праг предвечен,
спи душата ми сама -
никой ближен и далечен,
никой сбогом не взема.
Спомените: жалби скрити,
скръб, тегло и самота -
те са окол мене - трите
мои спътници в света…
В сините вълни на здрачът,
коленичили до мен,
шепнат и безшумно плачат
за погасващия ден.
10.
Из вълните на гората
пеят бели херувими,
в бездните на небесата
чезнат звездните килими.
Съмва се - в далечините
мрака и мъглата гине -
пее утрин в глъбините
на безбрежията сини.
сп. „Обществена мисъл”, г. 6, кн. 1, януари 1925 г.
