Петър Велев Генов

Из цикъла „Вихрушки”(1926)

6.
В прощални и мъртвеещи лъчи
захожда есенният ден
и като тъмен сфинкс мълчи
нощта въстанала пред мен.

И скръбен съм и морен днес
от незапирен труд и ход,
и на живота в черний лес
аз не намерих път и брод.

О, боже, отведи ме в мир,
далеч от близки и врази -
от тази неизбродна сбир
от гладни вълци и кози!…

7.
Миражите лъстиви и неверни,
и хиляди лъжи в душата ми залязват -
и ден и нощ поемите си черни
в гърмящия си ход живота ми разказва.

Залязоха, като слънца, безследно
миражите в душата ми и притъмня небето.
И като меч, и като струя ледна
светата истина прониза ми сърцето.

——————————

сп. „Обществена мисъл”, г. 7, кн. 4, април 1926 г.