БЕ БУЕН ПИР И СВЕТЪЛ ДЕН…
Из цикъла “Скитници” (1927)
2.
Бе буен пир и светъл ден,
но скръбен аз ги отминах -
шумяха извори пред мен,
но в жад и душен зной горях.
Привечер късна и мъгла
безшумно падат в моя път -
като надгробни кандила
звездите в черний свод горят.
Есенний заник не личи,
последний звън замря далек,
леса тъмнее и мълчи
без дъх, без трепет и без ек.
4.
Заспива черний лес - денят
далеч последните си словеса изрича -
по нашия протяжен стръмен път
безшумно есенната вечер тича.
Заспива черний лес - денят
простена някъде в далечината,
а земните пустини спят
под звездните поля на небесата.
5.
Тук някога било е ден
и пролет, и празник, и пир,
привети и ласки над мен
разсипвал е щедрия мир.
Затворила друмища в мрак и мъгла,
днес нощ е окръжила мен,
разперила тъмни гигантски крила…
А някога било е ден…
7.
На висотата съм и заслепява
студений блясък смаян взор -
на висотата горда обитава
безкраен и пустинно глух простор.
Под моите нозе е бездна,
и бездна е над челото ми, и ридая,
и зъзна, и безследно чезна
в обятията ледни на безкрая.
——————————
сп. „Обществена мисъл”, г. 7, кн. 1, май 1927 г.
