СВИ СЕ ВИХРУШКА…

Петър Велев Генов

Из цикъла „Кръстопът” (1925)

1.
Сви се вихрушка и смерч в равнините -
в тъмна тревога тръбите тръбят -
буря се вие и чезнат в мъглите
проход и брод, и пътека, и път.

Гибел и чемер полята покриха,
бездни разтрогват се в родния кът -
в тъмна тревога тръби затръбиха,
в тъмна тревога тръби ни зоват.

5.
По всички пътища лежат тъми,
оглъхнали в вековен сън
и не отеква утрен звън
от нигде ехото, и буря не гърми.

Прелитат като черни птици час след час,
над равнината зноен сън заспали -
от векове все чакам аз
пред каменни затворени портали.

6.
Сапфирни корони в лазурите крият,
окъпани в слънце, скалите, и вдигат
чела, над които орлите се вият
и никога врявата тях не достига.

Тях слънцето сутрин и вечер целува,
на пристан им идват мъглите -
над тях необзорната вечност царува
и химни им пеят звездите.


сп. „Обществена мисъл”, г. 6, кн. 5, май 1925 г.