САМОТНИ ЦВЕТЯ
САМОТНИ ЦВЕТЯ
Самотни хубави цветя
на пясък разцъфтели -
печални рожби на скръбта,
чела тъжовно свели.
Цветя в притулен тъмен мир
на сипеи и скали:
немилвани от тих зефир
и слънце не видяли.
И там, в незнайний тъмен кът
разказват свойте тайни -
безропотно и тихо мрат,
невидени, незнайни…
***
Здрач припада, нежен глас разлива
славея в вълшебна самота,
в златен сън долината заспива…
Тихо шепнат горските листа.
Вее свежест, шум след шум замира
в звездната омая на нощта -
закъсняла птичка се прибира…
Тихо шепнат горските листа.
***
Въздишките на есента
полюшват златни полюлеи
и с жълти рояци листа
обсипват глухите алеи…
А на безмълвний кръстопът
в опрашените си одежди
отдавна вече морни спят
мечти, възторзи и надежди…
***
Хребети черни и голи скали
тъмно замислени и поледени -
лазят оръфани сиви мъгли,
млъкнали извори усамотени…
Всуе тъжовний ми поглед се рее:
глухи простори без песен, без звук -
нощ страховита от изток тъмнее,
жерави дружно отлитат на юг.
