Димитър Гундов

П. В. Генов. „Керван сарай”. Поеми. София, 1935 г.

След издадената миналата година доста обемисто томче епически поеми, П. В. Генов сега ни поднася своята втора книга стихове, озаглавена „Керван сарай”.

Книгата съдържа няколко поеми, близки до народното минало и до народната песен, в която то най-ярко е отразено.

Затова тези песни ни звучат като чисто български, като наши от векове и до днес.

В тях като на длан е разкрито златното богатство на нашата народна поезия: духовно, езиково и етнографско и ни е показано релефно как народната песен може да обогати виденията на един автор, а самата песен може да се издигне до прага на истинското изкуство.

Така са създадени поемите „Котел”, „Вела”, „Чума” и „Змейна”, за които са използвани и много народни предания.

Поемата „Котел” е една от най-значителните в книгата. Авторът, сам котленец, е искал да изгради един паметник на своя любим, роден град като възпее неговата минала гръмка слава, неговата съдба и въобще неговата история с всичките й превратности. За тая цел са използвани много предания, много песни, много видено и чуто.

Котел е даден от самото му заселване, според автора, от търновски „боляри и велможи”, до ден днешен, като е описан главно периодът на робството, борбите за освобождението и най-после пожара, който слага естествен край на чудния патриархален и богат живот на котленци.

В поемата е описан епично бита на старите котленци, връзката им със „златна Добруджа”, пакостните дела и потисничеството на чорбаджиите през турското робство и зараждащата се революционна и просветителска вълна към средата на миналия век.

Появата на Хаджи-Димитровата чета, по-късно на Отец Паисий, Раковски, поп Стойко и Левски са интересни и просто дадени - така, както и днес се мълви за тях в Котел. В тоя смисъл поемата излиза из кръга на авторовите преживявания и добива по-широко, общонародно значение, като се има предвид, че една от люлките на освободителното движение е град Котел и събитията, които се рисуват са от съдбовен характер за целия български народ.

Поемата изобилства с богати картини из бита на котленци, като е възпята с най-хубаво чувство втората им родина - Добруджа.

Поемата „Чума” е оригинална като разработка на един интересен сюжет, пълен с поетични и дейни проблеми. Но най-вече тя е интересна по своя чисто технически строеж. Ако може да се говори за пластика в поезията, то тя тук е постигната много сполучливо.

С тия си качества „Чума” се отделя от другите поеми. Още повече, че идеята на автора е не само да ни разкаже един сюжет, едно предание за чумавото време, за което се пее и в песните, но и да постави проблеми.

Не ще се спираме поотделно върху останалите поеми, макар че и в тях проличава същата поетичност и свежа радост, предадени със сполучливи образи и звучно слово.

Ще кажем няколко думи за големия откъслек „Керван сарай” - това е светът, разкритикуван философски, с една мъдрост, краят на която е още неясен. Вероятно след издаването на третата част на поемата, за нея ще може да се каже нещо по-точно определено.

Но и тук, както в останалите поеми, изобилстват пейзажи и картини из природата, без които като че ли Генов не може. И там, дето има досег с природата, той е най-силен. Това е неговият поетически блян.

Новото, което носят поемите на П. В. Генов, е бодростта, която иде от тях, тази връзка с нашето минало, с нашия бит, с нашата народна песен. В тях се чувства и български въздух, и българска земя. Те са един повик към родното, към първичната стихия на българина. Но не това „родно”, което се споменава тук-там и не ни говори нищо, а на неизследваните богатства на българската душа, ревниво отглеждани и спастрени в нея от векове.

Книгата заслужава да бъде прочетена от всеки българин, който тачи и милее за своето. Тя може да послужи за поука и на много писатели, които пилеят дарбите си в ненужен естетизъм и са скъсали връзката си с първоизточника на поеизята - нашата дивна народна песен.

сп. „Завети”, г. 2, кн. 1, 1935 г.