Яков Полонски
Яков Петрович Полонски [6 (18). 12. 1819, Рязан - 18 (30). 10. 1898, Петербург; погребан в Рязан] е руски поет и прозаик. Роден в дворянско семейство. Завършва гимназия в Рязан (1831-1838) и юридическия факултет на Московския университет (1838-1844), където се сближава с Аполон Григориев, Афанасий Фет и Иван Тургенев, високо ценящи таланта му. Публикува от 1840 г. Първата му книга със стихове „Гами” (1844) е последвана от „Стихотворения -1845 г.”, издаден в Одеса. Впечатленията от живота си в Одеса описва в автобиографичния роман „Евтин град” (1879). От 1846 г. е в Тифлис на служба в канцеларията на наместника М. С. Воронцов и същевременно е помощник-редактор на „Закавказский вестник” (в периода 1848-1850 г. печата там свои очерци). В Тифлис излиза сборникът му със стихове „Сазандар” (Певец) (1849). Пише елегии и балади, песни и романси, поеми и стихотворна драма („Дареджана, царица Имеретинска”, 1852). От 1851 г. живее в Петербург. Първата си книга „Разкази” издава през 1859 г. През 1855 г. става домашен учител в семейство Смирнови (А. О. Смирнова-Россет - близка позната на Жуковски, Пушкин и Гогол); през 1857 г. заедно със Смирнови пътува зад граница, където скоро се разделя с тях и заминава за Италия да учи живопис. През 1858 г. се жени в Париж за Е. В. Устюжска, за известно време е редактор на в. „Руско слово”, през 1860 г. се връщат в Петербург, където постъпва на служба в Комитета за чуждестранна цензура (1860-1896). Смъртта на сина му, а скоро и на жена му е отразена в редица стихотворения. Негов двутомник се появява през 1869 г. През 60-те г. издава романите си „Признанията на Сергей Чалигин” (1867) и „Женитбата на Атуев” (1869). През 80-90-те г. с възраждането на поезията обединява около себе си редица различни писатели, художници, учени (на „петъците на Полонски” домакиня е втората му жена Жозефина Антоновна, по баща Рюлман); сприятелява се с Чехов, не приема поетиката на символистите. Последните му книги са „При залез” (1881) и „Вечерен звън” (1890). Събраните си съчинения в 10 т. издава през 1885-1886 г. „Повести и разкази в 2 ч.” са отпечатани през 1895 г, а пълните му събрани стихове излизат в 5 т. (1896).
Публикации:
Поезия:
ПЪТ/ превод: Димитър Горсов/ брой 39 април 2012
РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК - ІІ/ превод: Георги Ангелов/ брой 42 юли 2012
ПЪТ/ превод: Ана Александрова/ брой 45 ноември 2012
РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013
ПЕСЕНТА НА ЦИГАНКАТА/ превод: Иван Коларов/ брой 51 май 2013
ПЕСЕНТА НА ЦИГАНКАТА/ превод: Иван Антонов/ брой 110 октомври 2018
ДОЙДОХА СЕНКИТЕ-ПАЗАЧИ…/ превод: Ана Александрова/ брой 120 септември 2019
В ГОСТНАТА/ превод: Иванка Павлова/ брой 120 септември 2019
БЪЛГАРКА/ превод: Василка Хинкова/ брой 127 април 2020
СВЕЩЕН КАМБАНЕН ЗВЪН…/ превод: Стилиян Чилингиров/ брой 134 януари 2021
АХ, ЧЕ Е ХУБАВО С ТЕБ НА БАЛКОНА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 154 януари 2023