Яков Полонски

превод: Иван Антонов

Свети моят огън сред мъглата,
гаснат във годините искри…
Няма да ни срещне никой в тъмнината
и на моста ще се разделим.

Тръгва си нощта, а утре рано
през степта далече, мили мой,
ще замина с циганския табор
и далеч ще ме откара той.

На прощаване ти шал извезан
на гърдите ми сега стегни,
че като с везмото с възел свързан
е керванът на отминалите наши дни.

Кой съдбата ми ще ми предскаже?
Утре, утре кой, соколе мой,
на гърдите възел ще развърже,
твоят възел там под звездния безброй?

Спомняй си за мене, ако друга
пак на милия ми подари любов,
нека песента й е заслуга
към тебе за отнетата любов!

Свети моят огън сред мъглата,
гаснат във годините искри…
Няма да ни срещне никой в тъмнината
и на моста ще се разделим.