Яков Полонски

превод: Стилиян Чилингиров

***
Свещен камбанен звън тържествено звучи,
във всеки храм тамян и пснопене;
молитви искам аз, но тежкото съмнене
светите ми душевни помисли мрачи.
И вярвам аз, и пак не смея аз да вярвам;
страхувам се от мойта прелестна мечта;
кураж да лицемеря в себе не намервам;
блуждае моят ум в безкрайна пустота…
И нищо тази пустота не озарява:
от бури угасен е моят свят огън.
На стона ми ответ бездънний мрак не дава…
А тоз живот - протегнат, непонятен сън.

——————————

Славянска антология, 1910 г.