ПЪТ
превод: Ана Александрова
ПЪТ
Далечен път през тая глуха степ.
Вълнува кротко вятърът полята…
Над тях - несетно спуска се мъглата
и пак тъгата се пробужда в теб.
Конете тичат… Пътят уж извива,
а все еднаква гледка се реди:
и степ след степ, и подир нива - нива…
„Защо, коларю, не запееш ти?”
Брадатият колар така отвръща:
„За черни дни си пазя песента!”
„Сега се радваш?” - „Чувствам свойта къща,
проблясва светлинката й в нощта.”
И двор покрит, спокойствие, вечеря
коларят ще намери в своя кът.
А аз покой къде ли ще намеря?
Конете промениха. И на път!…
Ех, дом си нямам със огнище живо!
Извива пътят… Черна е нощта.
Звъни коларят. А у мен е сиво -
за тъмен ден не зная песента.
1842
—————————–
ИЗ АЛБУМА НА К. Ш
Поетът, ако той е сам
вълна, а океан Русия,
не може да остане ням
пред ураганната стихия.
Поетът, ако нерв е той
на своя мил народ в съдбата,
ще бъде паднал в бой герой -
сразена ли е свободата.
1865
—————————–
ВЕЧЕРЕН ЗВЪН
Вечерен звън… Зора не чакай.
Но в зимните мъгли дори
усмивка лятна стопля мрака,
в прохладната зора зори.
Все отговор за мене няма.
Сивееш, мълчалив мой ден.
При залез само сянка няма,
подсказва смисъла стаен.
Поете, със сърдечност детска
благослови пак този звън.
Различен от гълчава светска,
той не прогонва твоя сън.
Вечерен звън. Лети смирение!
Далеч от градска суета.
Какво предсказва? Вдъхновение
или покоя на смъртта?
А смърт, живот… Та кой разбира
какво е вечност в този свят?
И мощна да е твойта лира,
камбани ще я надзвънят!
За хората дори и гения
ще бъде съм без този звук.
И свят на други погребения
и тържества ще властва тук.
1890
—————————–
***
По сборища закретал под своя кръст, поете,
ще срещнеш на площада вместо пощада - смях!
Пред варвари не спомняй скрижалните завети
и не принасяй жертви с тях!
На жадните за правда ти слово на утеха
бъди! И бич, жигосващ разпуснатата страст!
Знай, модната шикарност е същност на успеха!
Със рими да е бляскав твоя глас!
Щом сляпа е тълпата и правда не намира,
и щом от равнодушност е този свят обзет,
оковите трофейно понесъл вместо лира -
на тая сган ненужен е поет!
1891
—————————–
***
Любещ и проклинащ от рождение -
колко много сълзи в моя път!
Где са те? Сълзи от вдъхновение
на живота в Слънцето блестят.
Да си върна бремето голямо,
сълзите, горчивите мечти,
полетял бих, ако знаех само,
Слънце на живота, где си ти!
1898
ДОРОГА
Глухая степь - дорога далека,
Вокруг меня волнует ветер поле,
Вдали туман - мне грустно поневоле,
И тайная берет меня тоска.
Как кони ни бегут - мне кажется, лениво
Они бегут. В глазах одно и то ж -
Все степь да степь, за нивой снова нива.
- Зачем, ямщик, ты песни не поешь?
И мне в ответ ямщик мой бородатый:
- Про черный день мы песню бережем.
- Чему ж ты рад? - Недалеко до хаты -
Знакомый шест мелькает за бугром.
И вижу я: навстречу деревушка,
Соломой крыт стоит крестьянский двор,
Стоят скирды. - Знакомая лачужка,
Жива ль она, здорова ли с тех пор?
Вот крытый двор. Покой, привет и ужин
Найдет ямщик под кровлею своей.
А я устал - покой давно мне нужен;
Но нет его… Меняют лошадей.
Ну-ну, живей! Долга моя дорога -
Сырая ночь - ни хаты, ни огня -
Ямщик поет - в душе опять тревога -
Про черный день нет песни у меня.
<1842>
—————————–
В АЛЬБОМ К. Ш…
Писатель, - если только он
Волна, а океан - Россия,
Не может быть не возмущен,
Когда возмущена стихия.
Писатель, если только он
Есть нерв великого народа,
Не может быть не поражен,
Когда поражена свобода.
<1865>
—————————–
ВЕЧЕРНИЙ ЗВОН
Вечерний звон… не жди рассвета;
Но и в туманах декабря
Порой мне шлет улыбку лета
Похолодевшая заря…
На все призывы без ответа
Уходишь ты, мой серый день!
Один закат не без привета…
И не без смысла - эта тень…
Вечерний звон - душа поэта,
Благослови ты этот звон, -
Он не похож на крики света,
Спугнувшего мой лучший сон.
Вечерний звон, и в отдаленье.
Сквозь гул тревоги городской,
Ты мне пророчишь вдохновенье,
Или - могилу и покой?..
Но жизнь и смерти призрак - миру
О чем-то вечном говорят,
И как ни громко пой ты, - лиру
Колокола перезвонят.
Без них, быть может, даже гений
Людьми забудется, как сон, -
И будет мир иных явлений,
Иных торжеств и похорон.
<1890>
—————————–
***
По торжищам влача тяжелый крест поэта,
У дикарей пощады не проси, -
Молчи и не зови их в скинию завета
И с ними жертв не приноси.
Будь правды жаждущих невольным отголоском,
Разнузданных страстей не прославляй
И модной мишуры за золото под лоском
Блестящих рифм не выдавай.
И если чернь слепа, не жаждет и не просит,
И если свет - к злу равнодушный свет
Надменно, как трофей, свои оковы носит, -
Знай, что для них поэта нет…
<1891>
—————————–
***
И любя и злясь от колыбели,
Слез немало в жизни пролил я;
Где ж они - те слезы? Улетели,
Воротились к Солнцу бытия.
Чтоб найти все то, за что страдал я,
И за горькими слезами я
Полетел бы, если б только знал я,
Где оно - то Солнце бытия?..
<1898>
