Яков Полонски

превод: Иванка Павлова

В ГОСТНАТА

Седеше до масата в гостната моят баща
и гледаше, вежди навъсил, все тъй мълчаливо
старицата, сложила шапчица грозна накриво,
със карти в ръцете, бърбореща празни неща.
Седяха на пищен диван недалече от тях
две лелки с лица горделиви и нещо шептяха.
Аз техните погледи, пълни с насмешка, видях,
защото те всяко движение мое следяха.
А в тъмния ъгъл блондинка със сини очи
безмълвно, не смеейки поглед да вдигне, седеше,
сломена от мъка, която във всичко личи -
на бледата буза сълза неподвижна трептеше.

1844

——————————

В ГОСТИНОЙ

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
В гостиной сидел за раскрытым столом мой отец,
Нахмуривши брови, сурово хранил он молчанье;
Старуха, надев как-то набок нескладный чепец,
Гадала на картах; он слушал ее бормотанье.
Немного подальше, тайком говоря меж собой,
Две гордые тетки на пышном диване сидели,
Две гордые тетки глазами следили за мной
И, губы кусая, с насмешкой в лицо мне глядели.
А в темном углу, опустя голубые глаза,
Не смея поднять их, недвижно сидела блондинка.
На бледных ланитах ее трепетала слеза,
На жаркой груди высоко поднималась косынка.

1844