Граф Алексей Константинович Толстой (24.08. (5. 09.) 1817 г. Санкт Петербург - 28.09. (10.10.) 1875 г., c. Красный Рог (сега Почепски район, Брянска област) е руски поет, драматург, прозаик, член-кореспондент на Петербургската АН. Лев Толстой му се пада втори братовчед по бащина линия. Майка му Анна Алексеевна Перовская произхожда от рода Разумовски (последният украински хетман Кирил Разумовски й е дядо). След раждането на сина им, съпрузите се разделят и майка му го отвежда в Малорусия (Украйна), при брат си А.Перовски, известен в литературата под името Антоний Погорелски, който го възпитава. От 1826 г. живее в столицата - другар за игра на бъдещия император Александър II (по-късно между тях се запазват топли отношения). От 1826 г. вуйчо му редовно го води зад граница, дори го запознава с Гьоте. Има мнения, че вуйчо му е давал литературните опити на младия Толстой на приятелите си Жуковски и Пушкин и че е получил одобрението им. През 1834 г. е зачислен «студент» в Московския архив на Министерството на външните работи, през 1835 г. взема изпит за чин при Московския университет. През 1837-1840 е включен при руската дипломатическа мисия във Франкфурт на Майн. Връщайки се в Санкт Петербург, от 1840 г. се числи към II отделение на императорската канцелария. През 1843 г. получава придворния чин камерюнкер, през 1851 г. - церемониалмайстор (5-ти клас). От зимата на 1850-1851 г. до 1863 г., когато всключват брак, пистелят има връзка със София Андреевна Мюлер (Бахметева), жена на полковник от конната гвардия. През 1855 г. участва в Кримската война, но заболява от тиф и не се сражава. В средата на 50-те г. ходатайства за връщането от заточение на Тарас Шевченко, през 60-те г. се застъпва за Иван С. Аксаков, когато му забраняват да редактира в. “День”, за Ив. С. Тургенев, привлечен към дело за лица, свързани с Херцен и Огарьов; въпреки рязкото си неприемане на революционерите демократи, през зимата на 1864-1865 г. защитава заточения Чернишевски. От 1861 г. излиза в оставка, живее в именията си и рядко посещава столицата. В тези имения писателят се отнася хуманно със селяните, изобщо не се занимава със стопанството и постепенно се разорява. От средата на 60-те г. социалната изоляция, разорението, усилващите се болести му действат угнетяващо. Ежегодното лечение зад граница не му помага особено. Умира от неволна предозировка на морфин, който употребява за облекчаване страданията си от астма, гръдна жаба, невралгия и силно главоболие. Поддържал е приятелски отношения с Тургенев, Полонски, Гончаров, Каролина Павлова, Гогол, Фет, историка Н. И. Костомаров и др. Дебютира с фантастичните повести „Вампир” (1841). „Семейството на вампира” и „Среща след триста години” ( и двете - 1839) остават непубликувани приживе. Повестта му „Амена” (1846) е за гоненията на християните, в нея езическата богиня се превръща в изчадие от ада. Автор на очерка „Артьомий Семьонович Бервенковски” (1845), известната „Сребърният княз” (1862), лирика, балади, сатира (пише срещу нихилистите, либералите), пародии - през 1854 г. заедно с братовчедите си Алексей и Владимир Жемчужникови създава литературната фикция Козма Прутков (10 от стихотворенията и много афоризми са на Толстой). В баладата „Богатир” (1849?) показва дълбоката си тревога от пиянството в Русия станало по-късно национално бедствие. През 1857 г. излиза единственият му поетичен сборник „Стихотворения”. Поеми: „Алхимик” (незавършена, 1869) - за философа от VIII в. Раймонд Лулий; „Дракон. Разказ от XII век” (1875), написан, по подражание на Данте, с терцини; „Грешница” (1858) - за евангелските времена; „Йоан Дамаскин” (1859) - за един от отците на Църквата, автора на боговдъхновени песнопения; „Портрет” (1875) - за детските спомени; „Дон-Жуан” (драма, 1862). Драматична трилогия „Смъртта на Йоан Грозни” (1866), „Цар Фьодор Йоанович” (1868) и „Цар Борис” (1870). Последното произведение на Толстой е незавършената му драма от древната новгородска история „Княжеският наместник (1870-1871). Толстой подготвя Пълните си събрани стихотворения, излезли в два тома (1876). Превежда стихове на Байрон, Шение, Гьоте, Хайне. В творчеството му се съчетават езическите симпатии с идеологията на славянофилството. Поради мелодичността на лириката му по повече от половината стихове на Толстой е създадена музика (романси на Римски-Корсаков, Мусоргски, Чайковски, Кюи, Рубинщайн, Танеев, Рахманинов и др.).

Публикации:

Поезия:

КОЗМА ПРУТКОВ. СТИХОВЕ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 38 март 2012

ТИ ПОМНИШ ЛИ, МАРИЯ…/ превод: Димитър Горсов/ брой 39 април 2012

РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК - ІІ/ превод: Георги Ангелов/ брой 42 юли 2012

СРЕД БАЛА РАЗВИХРЕН СЛУЧАЙНО…/ превод: Николай Антонов/ брой 46 декември 2012

ПО НАСИП НЕРАВЕН, КОЛАРСКИ…/ превод: Ана Александрова/ брой 49 март 2013

НЕ ВЯРВАЙ ТИ, АКО В ТЪГА СТАЕНА…/ превод: Иван Коларов/ брой 50 април 2013

НА ШУМНИЯ БАЛ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013

КОГАТО СПИ КРАЙ НАС ЛЕСЪТ…/ превод: Татяна Любенова/ брой 74 юни 2015

КАМБАНЕН ЗВЪН ПРЕДИ БОГОСЛУЖЕНИЕ/ превод: Иванка Павлова/ брой 119 юли 2019

РАЗХУБАВЯЛА, РАЗЦЪФТЯЛА…/ превод: Иван Вазов/ брой 141 октомври 2021

За Алексей К. Толстой:

АЛЕКСЕЙ ТОЛСТОЙ/ автор: Дмитрий Святополк-Мирски/ брой 39 април 2012