АЛЕКСЕЙ ТОЛСТОЙ
превод: Литературен свят
Най-популярният, най- разностранният и в края на краищата най-значителен от поетите-еклектици е граф Алексей Константинович Толстой, далечен роднина на великия романист. Той се родил в 1817 г. в семейство от висшата петербургска аристокрация. Майка му била сестра на романиста Погорелски (Перовски). Получил прекрасно образование и като възрастен с гордост си спомнял, че като дете е седял на коленете на Гьоте. Той бил другар в игрите на бъдещия император Александър II и завинаги останал негов приятел. По време на Кримската война А. Толстой служил като офицер в опълчението. Освен това, ако не се смята почетната служба в двора, той не служил никога. Животът му течал в щастие и охолство и, ако не се смята бурния роман с дамата, впоследствие станала негова жена, не се нарушавал от особени събития. Живял в Петербург, в украинското си имение и зад граница. Починал през 1875 г.
Започнал литературната си дейност през 1840 г. с фантастичния разказ в духа на немските романтици „Вампир”, но поетичната му индивидуалност съзряла едва през 1854 г., и тогава започнал редовно да публикува стихове. Малко по-рано, той, заедно с братовчедите си, братя Жемчужникови, публикувал сатирични, хумористични и абсурдни стихове и проза под общия псевдоним “Козма Прутков”. “Козма Прутков” процъфтявал от 1853 до 1863 г. Освен два тома събрани стихове, А. Толстой е автор на историческия роман „Сребърния княз” (1863) и драматична трилогия (1866-1870).
А. Толстой бил еклектик, като Майков и Полонски, но еклектизмът му е породен не толкова от механичен компромис между вътрешен импулс и външни сили (”нови веяния”), колкото от вътрешна хармоничност и балансираност. Той представлявал златната среда, mediocritas в най-добрия, класически смисъл на думата. Многостранната, всеобхватна, безметежна яснота, основана на идеалистичната философия (платонизма) е главна черта в поезията на Алексей Толстой. Той е най-малко трагичният, най-малко дисхармоничният от руските поети, но хармонията му е чужда на благодушието и самодоволството. Тя е чиста и благородна. В поезията, както и в живота, Алексей Толстой е джентълмен от главата до петите.
Без да е голям и оригинален поет, способен да преодолее тесните граници на своето изродено време, Толстой споделял със съвременниците си известна техническа неумелост; понякога се срещало при него рохкавост и мъглявост на ритъма, неточност на поетичния език. Но той имал чувство за словото, благодарение на което в края на краищата успял да стигне до собствен стил. Владеел разнообразни начини за изразяване, разпространяващи се върху различни маниери и сюжети. Несъмнено, той е най-големият от руските хумористични поети-абсурдисти, като в същото време във високия маниер нямал съперници сред поетите от своето поколение. Нищо след Державин не може да се сравни по тържествената си красота с преработката му на молитвата на Йоан Дамаскин за мъртвите, заупокойна молитва на православната църква. Лириката му понякога е изтъркана, в нея има много баналност и сантименталност, но и много от стиховете му са запазили цялата си свежест и дори днес правят впечатление на възхитително-чиста роса. Главното им очарование е онзи поетичен реализъм, който може би е изключителен монопол на руския XIX век и чудесен образец от който дава в своя превод Морис Бъринг, в предисловието си към Оксфордската антология на руската поезия.
Що се отнася до големите му поеми, „Дракон” - от историята на Италия от времето на гвелфите и гибелините, написан в терцини - съдържа цели пасажи от звучни стихове, всъщност напомнящи величието на Данте, както, например, блестящата обвинителна реч на гвелфа срещу предателските гибелински градове от Северна Италия, където простото изброяване на имената на ломбардските градове впечатлява със страшната си красота. Най-оригиналната и красива от поемите му е „Портрет” (1874), романтична хумористична поема в октави, в стила на миналия през Лермонтов байроновски Дон Жуан, разказващ за любовта на осемнадесетгодишния поет към портрет на дама от осемнадесети век. Смесицата от хумор и полумистична романтика е извънредно удачна и чувството за ироничната и мечтателна тъга по далечна страна е изразено с възхително изящество.
„Портрет” е близък роднина на друга, чисто хумористична поема на Алексей Толстой, също написана в октави, - „Сънят на Попов”, връх в руската хумористична поезия: смесица от остра, язвителна сатира (насочена срещу търсещия попуярност министър Валуев и тайната полиция) и чиста наслада от веселата нелепица. Може би днес това е най-неоспоримата заявка на Алексей Толстой за бесмъртие.
Но най-знаменитото от хумористичните творения на Алексей Толстой е Козма Прутков, създаден от него заедно с братя Жемчужникови. Козма Прутков е нещо като руски Прюдом. Той е чиновник в министерството на финансите (намек за поета Бенедиктов) и въплъщение на самовлюбленото и простодушно нагло самодоволство. Характерът на Прутков е даден най-вече в биографията му и в тържествуващите му пошли басни. Но зад името му се крият и остроумни пародии на съвременни поети, а неговият баща и дядо поставят сценки и анекдоти, които са смесица от отлични пародии на стария стил и чист абсурд. Перла в прутковската колекция е комедията „Фантазия”, най-абсурдната пиеса на руски език.
Козма Прутков станал основател на цяла школа в абсурдната поезия. Главните й представители в края на деветнадесети век са Владимир Соловьов и неговият приятел, надаренният художник-дилетант граф Фьодор Сологуб.
Алексей Толстой е по-високо от Островски като исторически драматург. Макар че всичко по-горе казано за школата като цяло е приложимо и към него, макар че белият стих на драмите му стои много по-ниско от римуваните му лирически повествователни и хумористични стихове, знаменитата историческа трилогия (Смъртта на Иван Грозни, 1866; Цар Фьодор Иоаннович, 1868, и Цар Борис, 1870) до известна степен е заслужила високата си репутация. В идеен план тези пиеси са интересни и ни карат да мислим. Те са пълни с великолепно изградени характери. Най-често те са поразителни с ума и проницателността, отколкото с истински художествено изображение. Но в образа на цар Фьодор Алексей Толстой е успял да създаде една от най-интересните фигури в руската литература - добрия и слаб владетел с безпогрешно чувство за справедливост и напълно неспособен да накара коварния си съветник да му се подчини доброволно.
(с незначителни съкращения)
История русской литературы с древнейших времен до 1925 года