Алексей К. Толстой

превод: Иванка Павлова

КАМБАНЕН ЗВЪН ПРЕДИ БОГОСЛУЖЕНИЕ

Посред дъбрава -
храм, кръст с позлата.
Звън огласява
бодро гората.

Звучи призивно,
а вред - мъртвило,
звучи тъй дивно
и тъй унило!

Всяка камбана
с вълшебна сила
зове и кани
в земята мила.

Край благодатен,
от мен забравен,
днес непонятна
мъка ме дави,

сълзи се стичат,
моля горещо
и се отричам
от всичко грешно.

Душата странства -
мечта такава
всяко пространство
преодолява.

Тръпне сърцето,
с радост пулсира.
Слушам, дордето
звънът замира…

1840

——————————

БЛАГОВЕСТ

Среди дубравы
Блестит крестами
Храм пятиглавый
С колоколами.

Их звон призывный
Через могилы
Гудит так дивно
И так уныло!

К себе он тянет
Неодолимо,
Зовет и манит
Он в край родимый,

В край благодатный,
Забытый мною,-
И, непонятной
Томим тоскою,

Молюсь и каюсь я,
И плачу снова,
И отрекаюсь я
От дела злого;

Далеко странствуя
Мечтой чудесною,
Через пространства я
Лечу небесные,

И сердце радостно
Дрожит и тает,
Пока звон благостный
Не замирает…

1840-e годы