Алексей К. Толстой

превод: Николай Антонов

***

Сред бала развихрен случайно,
в житейския рой суети,
за миг аз те зърнах, но тайна
покриваше твойте черти.

Очите ти тъжно блестяха,
но дивно гласът прозвъня -
подобен на музика плаха
и шум на игрива вълна.

Хареса ми стана ти кръшен,
тъгата във твойте очи.
А твоя смях - звънък и тъжен -
в сърцето ми още звучи.

В нощта, след вълнения тръпни,
самотен, от тебе далеч,
аз виждам очите ти скръбни,
аз чувам звънтящата реч.

И тъжен заспивам накрая,
лелей ме сън странен и нов.
Любов ли е то - аз не зная,
но мисля, че не е любов.

1851

—————————–

***

Средь шумного бала, случайно,
В тревоге мирской суеты,
Тебя я увидел, но тайна
Твои покрывала черты.

Лишь очи печально глядели,
А голос так дивно звучал,
Как звон отдалённой свирели,
Как моря играющий вал.

Мне стан твой понравился тонкий
И весь твой задумчивый вид,
А смех твой, и грустный и звонкий,
С тех пор в моём сердце звучит.

В часы одинокие ночи
Люблю я, усталый, прилечь -
Я вижу печальные очи,
Я слышу весёлую речь;

И грустно я так засыпаю,
И в грёзах неведомых сплю…
Люблю ли тебя - я не знаю,
Но кажется мне, что люблю!

1851