Владимир Соловьов

Владимир Сергеевич Соловьов, руски религиозен философ, поет и прозаик, е роден на 16 (28).01. 1853 г. в Москва. Син на Сергей Соловьов, учен-историк, автор на монументална История на Русия в 29 тома. Внук на свещеник. По майчина линия е далечен роднина на украинския философ Георги Сковорода. Завършва гимназия и историко-филологическия факултет на университета в Москва (1873), посещава лекции в Духовната академия. Магистърската му дисертация е „Кризата на западната философия (против позитивистите)” (1874)., която е строго осъдена в „Отечественные записки” (№ 1, 1875,), но Соловьов става доцент в Московския университет на катедрата по философия, пребивава през 1875 г. в Западна Европа (Лондон, Париж, Ница и в Египет), където се запознава с гностицизма и западния окултизъм. Публикува две книги, в които изказва похвала за католическата църква, поради което му е запретено св. Причастие от духовника му в продължение на седем години. Преживявайки тежко епитимията, през 1896 г., Соловьов приема причастие от католически свещеник, поради което католиците го смятат за член на своята църква. Получава още три години епитимия и чак преди смъртта си получава причастие от православен свещеник. След връщането си подава оставка като преподавател в Московския университет. В периода 1877-1881 г. е в Санкт Петербург, където чете лекции в университета и Висшите женски курсове. Осъжда убийството на император Александър ІІ от народоволците, но апелира за милост към убиеца, което предизвиква отрицателната реакция на философи и общественици като К. П. Победоносцев. Накрая си подава оставката и от Петербургския университет - едва след 18 г., малко преди смъртта си, чете редица лекции в новоучреденото Санкт Петербургско философско общество. През тези години пише редица трудове по история и философия на религията, публикува десетки публицистични и литературно-критически статии, през 1891-1901 г. книгата му със стихове претърпява три издания. Създава учение за „мировата душа” - София -„божествената Премъдрост”. Много от стихотворенията му стават програмни за руския символизъм. Пише шеговити стихове, епиграми, пиеса-буфонада. Предчувствието за грандиозната социална световна катастрофа определят патоса на драматическите му диалози „Три разговора” (1899-1900), късната му есеистика („Неделни писма”, 1897-1898) и историко-философското изследване „Житейската драма на Платон” (1898). Най-големият му труд е „Оправдание на доброто” (1897). Антихристът се появява в едно от последните му произведения „Кратка повест за Антихриста”, влязла в книгата му „Три разговора” (1899-1900). Освен поетичните произведения, философските трудове и многобройните критически статии за творчеството на Достоевски, Пушкин, Лермонтов, Фет, А. К. Толстой и др., както и на трактати по естетика, Соловьов превежда Платон, Вергилий, Петрарка, Хофман. Умира на 31.07. (13.08.) 1900 г. в село Узкое, край Москва, на 47 г.


Публикации:


Поезия:

ОТ СЪН ГРАБНАТ В ДЕНЯ…/ превод: Александър Миланов/ брой 37 февруари 2012

ПРИРОДАТА ЕДВА, ЕДВА ПОВДИГА БУЛОТО СИ…/ превод: Андрей Андреев/ брой 37 февруари 2012

СТИХОВЕ/ превод: Татяна Любенова/ брой 72 април 2015

БОГ Е С НАС/ превод: Красимира Василева/ брой 90 декември 2016

ЕПИГРАМА/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 110 октомври 2018

МИЛИЙ МОЙ, НИМА НЕ ВИЖДАШ…/ превод: Никола Венетов/ брой 123 декември 2019


За Владимир Соловьов:

ТВОРЧЕСКИЯТ ПЪТ НА ВЛАДИМИР СОЛОВЬОВ/ автор: Алексей Лосев/ брой 37 февруари 2012

ВЪЗДУШЕН ПЪТ/ автор: Константин Балмонт/ брой 39 април 2012