Владимир Соловьов

превод: Александър Миланов

***
От сън грабнат в деня, от сън сепнат в тъмата -
някой с теб е. Не си в самота.
Лъчезарни очи гледат право в душата
през деня и нощта.

Размразява се, стихват сърдечните бури,
вече всичко цъфти.
Само име едно на жена от лазури
ще отгатнеш ли ти?

Във душата изчезва грехът първороден:
през прозрачна вода
виждаш - няма треви, няма дракон подводен,
от скали - ни следа.

Светлина и вода. Две очи са заболи
поглед в светли мъгли.
Като капки в море са се слели отколе
всички бързащи дни.

—————————–

***
Възторга - със пресметната измама,
божествената реч - със робския език,
Парнаса свят - с шума на балагана
смени и за глупците бе велик.

Когато сам, сломен, разочарован,
си спомни за светата красота,
умът безсилен, в земен прах заровен,
защо зове нетленната мечта?

Чаровни звуци на любов пламтяла
напразно пожела да вложи в стих,
трепереше ръката вкостеняла
и призракът изчезна с полет тих.

***

Лишь забудешься днем иль проснешься в полночи -
Кто-то здесь… Мы вдвоем,-
Прямо в душу глядят лучезарные очи
Темной ночью и днем.

Тает лед, расплываются хмурые тучи,
Расцветают цветы…
И в прозрачной тиши неподвижных созвучий
Отражаешься ты.

Исчезает в душе старый грех первородный:
Сквозь зеркальную гладь
Видишь, нет и травы, змей не виден подводный,
Да и скал не видать.

Только свет да вода. И в прозрачном тумане
Блещут очи одни,
И слилися давно, как роса в океане,
Все житейские дни.

21 ноября 1898

—————————–

***

Восторг души расчетливым обманом
И речью рабскою - живой язык богов,
Святыню муз - шумящим балаганом
Он заменил и обманул глупцов.

Когда же сам, разбит, разочарован,
Тоскуя, вспомнил он святую красоту,
Бессильный ум, к земной пыли прикован,
Напрасно призывал нетленную мечту.

Былой любви пленительные звуки
Вложить в скорбящий стих напрасно он хотел,
Не поднялись коснеющие руки,
И бледный призрак тихо отлетел.

Январь 1885