СТИХОВЕ
превод: Татяна Любенова
ИЗ ПОЕМАТА “ЕСЕН”
1.
Септември е! Забавя своя изгрев
и с хладен блясък слънцето трепти,
лъчът му в огледало водно люшка се
и вероломно златен той блести.
Сива мъгла край хълмите се стеле.
В роса потънали са всички равнини;
корони кичести на дъбове жълтеят,
на трепетликата листец червен гори.
Замлъкнали са гласове на птици звучни,
безмълвен е лесът, а небесата са беззвучни!
2.
Септември е! И вечерта към нас
пристъпва. Над полята, планините
вече студът разхвърля в ранен час
сребристите бродерии на дните.
Събужда се дъждовният Еол;
пред него хукват праховете летни,
горичка люшка се и вие, всеки дол
покрива се с листата и отлитнали.
А по небето облаци се стичат,
реката тъмна и запенена изтича.
3.
Прощавай ти, сияние небесно!
Прощавай ти, природна красота!
Вълшебен шепот пълни лесовете
и златолюспеста е тихата вода!
Минутен сън от лятото разнежено!
А в оголелите гори ехти
секира на дървар, тревожеща,
и скоро, щом във снежно заблести,
зимния лик на хълмове, дъбрави,
потокът заледен ще отрази.
—————————————
16.
Пристъпва зимата и голата земя
потъва в лисините от безсилие.
И радостно блестящите поля
със класовете златни в изобилие,
живот и смърт, богатство, нищета -
лицата на изтеклата година
ги изравнява снежна пелена,
еднообразно ги покрива -
такъв светът пред теб е отсега,
за тебе бъдна жътва няма там!
1836 - 1837 г.
—————————–
СКУЛПТОР
Дълбоко поглед вперил в камъка,
художник нимфа вижда в блян,
по жилите пробягва пламъка,
сърцето му лети натам.
Макар жадуващ безконечно,
над себе си е в пълна власт:
резецът бавен, постепенно
от божеството съкровено
снема кора подир кора.
И в грижа сладостно-мъглива
не час, не ден, година цяла.
А жажданата и лъстива
последният покров не сваля,
страстта доде не проумее,
под ласкавият му резец,
ответен, взорът Галатеин,
не ще да завлече със нега,
непобеденият мъдрец.
1841 г.
Из “ОСЕНЬ”
1.
И вот сентябрь! замедля свой восход,
Сияньем хладным солнце блещет,
И луч его в зерцале зыбком вод
Неверным золотом трепещет.
Седая мгла виется вкруг холмов;
Россой затоплены равнины;
Желтеет сень кудрявая дубов,
И красен круглый лист осины;
Умолкли птиц живые голоса,
Безмолвен лес, беззвучны небеса!
2.
И вот сентябрь! И вечер года к нам
Подходит. На поля и горы
Уже мороз бросает по утрам
Свои сребристые узоры.
Пробудится ненастливый Эол;
Пред ним помчится прах летучий,
Качаяся, завоет роща, дол
Покроет лист ее падучий,
И набегут на небо облака,
И, потемнев, запенится, река.
3.
Прощай, прощай, сияние небес!
Прощай, прощай, краса природы!
Волшебного шептанья полный лес,
Златочешуйчатые воды!
Веселый сон минутных летних нег!
Вот эхо в рощах обнаженных
Секирою тревожит дровосек,
И скоро, снегом убеленных,
Своих дубов и холмов зимний вид
Застилы ток туманно отразит.
——————————————–
16.
Зима идет, и тощая земля
В широких лысинах бессилья,
И радостно блиставшие поля
Златыми класами обилья,
Со смертью жизнь, богатство с нищетой -
Все образы годины бывшей
Сровняются под снежной пеленой,
Однообразно их покрывшей, -
Перед тобой таков отныне свет,
Но в нем тебе грядущей жатвы нет!
1836 - 1837 г.
—————————–
СКУЛЬПТОР
Глубокий взор вперив на камень,
Художник нимфу в нем прозрел,
И пробежал по жилам пламень,
И к ней он сердцем полетел.
Но, бесконечно вожделенный,
Уже он властвует собой:
Неторопливый, постепенный
Резец с богини сокровенной
Кору снимает за корой.
В заботе сладостно-туманной
Не час, не день, не год уйдет,
А с предугаданной, с желанной
Покров последний не падет,
Покуда, страсть уразумея
Под лаской вкрадчивой резца,
Ответным взором Галатея
Не увлечет, желаньем рдея,
К победе неги мудреца.
1841
