ПИРОСКАФ
превод: Атанас Далчев
ПИРОСКАФ
На средиземната морска стихия
с ласка вълните се в кораба бият.
Ала на мостика бял изведнъж
стъпи със свирка в ръка капитана.
Свирна. Разля се вълната със пяна
и океанът въздъхна могъщ.
Пори машината ни неотклонно
със колелата си морското лоно.
Бързаме. Сушата скри се завчас.
Вече с море обкръжени сме ние.
Чайка едничка все още се вие
между вода и небе подир нас.
Заедно с нея, дете на морето,
вместо с крило, със платно във небето,
също така безприютна сега,
с бурните морски талази във свада,
нейде рибарска люлее се ладия:
всичко крайбрежно изчезна с брега!
Много земи аз оставих зад мене;
много претеглих душевни вълнения,
блясък лъжовен и истински мрак;
много тревожни реших аз въпроси,
преди да вдигнат марсилски матроси
котвата, на упование знак.
Още в детинство обикнах веднага
волната област на синята влага,
жадни простирах към нея ръце.
Моята страст днеска тя награждава
с бодрост от морската болест, за здраве
с пяна ме пръска вълната в лице.
Близо брегът ли е или далече,
нежност към него аз чувствувам вече.
Виждам Тетида: тя радост вещай
и ме с надежда люлей неуморно:
утре щастлив аз ще видя Ливорно,
утре ще видя аз земния рай.
1844
——————————
ПИРОСКАФ
Дикою, грозною ласкою полны,
Бьют в наш корабль средиземные волны.
Вот над кормою стал капитан.
Визгнул свисток его. Братствуя с паром,
Ветру наш парус раздался недаром:
Пенясь, глубоко вздохнул океан!
Мчштся. Колеса могучей машины
Роют волнистое лоно пучины.
Парус надулся. Берег исчез.
Наедине мы с морскими волнами,
Только что чайка вьется за нами
Белая, рея меж вод и небес.
Только вдали, океана жилица,
Чайке подобна, вод его птица,
Парус развив, как большое крыло,
С бурной стихией в томительном споре,
Лодка рыбачья качается в море,-
С брегом набрежное скрылось, ушло!
Много земель я оставил за мною;
Вынес я много смятенной душою
Радостей ложных, истинных зол;
Много мятежных решил я вопросов.
Прежде чем руки марсельских матросов
Подняли якорь, надежды символ!
С детства влекла меня сердца тренога
В область свободную влажного бога:
Жадные длани я к ней простирал,
Темную страсть мою днесь награждая,
Кротко щадит меня немочь морская:
Пеною здравья брызжет мне вал!
Нужды нет, близко ль, далеко ль до брега!
В сердце к нему приготовлена нега.
Вижу Фетиду; мне жребий благой
Емлет она из лазоревой урны:
Завтра увижу я башни Ливурны,
Завтра увижу Элизий земной!
1844
