Литературен свят

Ернесто Че Гевара

14 юни 1928 - в град Росарио, Аржентина, е роден Ернесто Гевара, първо дете на Ернесто Гевара Линч и Селия де ла Серна. Градът е втори по големина в страната, голям промишлен и университетски център, на брега на река Парана. В детството и юношеството си чете Салгари, Жул Верн, Дюма, Юго, Джек Лондон, Сервантес, Анатол Франс, Толстой, Достоевски, Горкий, Сиро Алегрия, Хорхе Икаса, Хосе Еустасио Ривера, Хосе Ернандес, Сармиенто, Енгелс, Ленин, Кропоткин, Бакунин, Верлен, Гарсиа Лорка, Антонио Мачадо, Пабло Неруда, Леон Фелипе, Сартр.
От 1946 до 1953 - студент в медицинския факултет на Националния университет в Буенос Айрес.
1950 - матрос на танкер. Извършва пътешествие в Тринидад и в Британска Гвиана.
От февруари 1952 до август 1952 - пътешества заедно с Алберто Гранадо в страните от Латинска Америка. Посещава Чили, Перу, Колумбия и Венецуела, откъдето се връща със самолет през Маями (САЩ) в Буенос Айрес.
1953 - завършва образованието си в университета и получава диплома за лекар.
От 1953 до 1954 - извършва второ пътешествие в страните от Латинска Америка. Посещава Боливия, Перу, Еквадор, Колумбия, Панама, Коста Рика, Салвадор. В Гватемала среща първата си жена, революционерката от Перу Илда Гадеа. През 1954 г. САЩ започва бомбардировки на столицата на Гватемала. Ернесто Гевара активно участва в защита на правителството на президента Х. Арбенс Гусман, след поражението на който се заселва в Мексико с жена си.
От 1954 до 1956 - работи в Мексико като лекар в Института по кардиология. По това време получава знаменитото си прозвище Че. Ражда се дъщеря му Илдита.
1955 - среща се с Фидел Кастро, влиза в революционният му отряд «М-26-7», участва в подготовката на експедицията на яхтата «Гранма».
От юни до август 1956 - в затвора на град Мексико за принадлежността си към отряда на Фидел Кастро.
От 25 ноември до 2 декември 1956 - тръгва за Куба от пристанището Туспан с яхтата «Гранма» като корабен лекар заедно с 82-та въстаници начело с Фидел Кастро.
От 1956 до 1959 - участник в революционно-освободителната война на Куба, два пъти раняван в боевете.
От 27 до 28 май 1957 - боят при Уверо.
5 юни 1957 - назначен е за майор, командир на четвърта колона.
21 август 1958 - получава заповед да се пребазира в провинция Лас Виляс начело на Осма колона «Сиро Редондо».
16 октомври 1958 - колоната на Че достига планините на Ескамбра.
Декември 1958 - предприема настъпление към град Санта Клара.
От 28 до 31 декември 1958 - Че ръководи сражението за Санта Клара.
1 януари 1959 - освобождението на Санта Клара.
2 януари 1959 - колоната на Че влиза в Хавана, заема крепостта Ла Кабаня. Куба е изцяло в ръцете на въстаниците, войната е завършена.
9 февруари 1959 - С президентски декрет Че е провъзгласен за гражданин на Куба с права на кубинец. Знаменит е в цял свят, прогресивната младеж го счита за свой идеал.
2 юни 1959 - развежда се с Илда Гадеа, брак с Алейда Марч.
От 13 юни до 5 септември 1959 - като посланик по особени поръчения с пълномощия на вицепрезидент пътува в Египет, Судан, Пакистан, Индия, Бирма, Индонезия, Цейлон, Япония, Мароко, Югославия, Испания.
7 октомври 1959 - назначен е за началник на департамента на промишлеността към Националния Институт за Аграрна Реформа (ИНРЛ).
26 ноември 1959 - назначен е за директор на Националната банка на Куба.
5 февруари 1960 - участва в Хавана в откриването на Съветска изложба на постиженията на науката, техниката и културата, среща се с А. И. Микоян. През май в Хавана излиза книгата на Че «Партизанската война».
От 22 октомври до 9 декември 1960 - посещава като ръководител на икономическа мисия на Куба Съветския Съюз, Чехословакия, ГДР, КНР, КНДР.
23 февруари 1961 - назначен е за министър на промишлеността и член на Централния съвет за планирането, който скоро започва да ръководи по съвместителство.
17 април 1961 - нахлуване на кубинци -американски наемници, и агенти на ЦРУ, в „Залива на свинете”, Плайя Хирон. Че ръководи войска в Пинар дел Рио.
2 юни 1961 - Че подписва икономическо съглашение с СССР. Тук започва сътрудничеството между Куба и СССР.
24 юни 1961 - среща се с Юрий Гагарин в Хавана.
Август 1961 - представя Куба на конференция на американския икономически съвет в Пунта дел Есте (Уругвай), на който разобличава империалистическия характер на създавания от САЩ «Съюз за прогрес». Посещава Аржентина и Бразилия, където води преговори с президентите Фрондиси и Куадрос.
2 март 1962 - назначен е за член на Секретариата и Икономическата комисия на Обединените революционни организации (ОРО).
8 март 1962 - назначен е за член на Националното ръководство.
15 април 1962 - изказва се в Хавана на профсъюзен конгрес на трудещите се в Куба, призовава към разгръщане на социалистическо съревнование.
От 27 август до 8 септември 1962 - посещава СССР начело на кубинска партийно-правителствена делегация. След Москва посещава Чехословакия.
От втората половина на октомври до началото на ноември 1962 - ръководи войска в Пинар дел Рио.
Май 1963 - ОРО се преобразува в Единна партия на кубинската социалистическа революция, Че е назначен като неин член в Централния Комитет, Политбюро на ЦК и в Секретариата.
Юли 1963 - посещава Алжир начело на правителствена делегация по празнуването на първата годишнина от независимостта на тази република.
16 януари 1964 - подписва кубинско-съветски протокол за техническа помощ.
От 20 март до 13 април 1964 - ръководи кубинска делегация на конференция на ООН по търговия и развитие в Женева (Швейцария).
От 15 до 17 април 1964 - посещава Франция, Алжир, Чехословакия.
От 5 до 19 ноември 1964 - посещава СССР начело на кубинска делегация за празнуването на 47 г. ВОСР.
11 ноември 1964 - изказва се в Дома на дружбата на учредително събрание на Обществото за съветско-кубинска дружба.
От 9 до 17 декември 1964 - участва начело на кубинска делегация в Генералната Асамблея на ООН в Ню Йорк. Произнася от трибуната неодобрителни думи по адрес на СССР.
Втората половина на декември 1964- посещава Алжир.
С януари до март 1965 - посещава КНР, Мали, Конго-Бразавил, Гвинея, Гана, Дахомей, Танзания, Египет, Алжир, където участва във 2 икономически семинар за афроазиатска солидарност.
14 март 1965 - връща се в Хавана.
15 март 1965 - последно публично изказване в Кубе: отчет за задграничното си пътуване пред сътрудниците от министерството на промишлеността.
1 април 1965 - пише прощални писма до родителите си, децата, Фидел Кастро.
8 октомври 1965 - Фидел Кастро чете на учредително заседание на Централния Комитет на Комунистическата партия на Куба прощалното писмо на Че, в което той се отказва от кубинско гражданство.
пролетта на 1965 - есента на 1966 - намира се в Белгийско Конго, където подготвя партизаните на Лоран-Дезире Кабила (привърженик на убития преди няколко години Патрис Лумумба) с цел сваляне на правителството, но в този период въстаническата групировка след военните поражения от предшестващата година е в разпад. През ноември кубинците напускат страната, и самият Гевара разглежда операцията в Конго като провал.
15 февруари 1966 - изпраща писмо на дъщеря си Хилда, в която я поздравява за рождения й ден.
март 1966 - Връща се в Куба.
март-юни 1966 - Посещава Уругвай, Бразилия, Парагвай, Аржентина и Боливия.
7 ноември 1966 - пребивава в партизанския лагер на река Нянкауасу в Боливия.
28 март 1967 - начало на военните действия на партизанския отряд (Армия за национално освобождение на Боливия), ръководен от Че (той се представя като Фернандо Рамон).
март-април - Успехи на отряда на Че в Боливия срещу армията.
17 април 1967 - в Хавана е публикувано посланието на Че за Тройната континентална организация за солидарност.
20 април 1967 - арест на боливийските власти на Дебре, Бустоса и Роса.
29 юли 1967 - в Хавана е открита учредителна конференция на Организацията за латиноамериканска солидарност.
31 август 1967 - гибел на отряда на Хоакин, вкл. партизанката Таня.
8 октомври 1967 - бой в клисурата Кебрада де Юро, раненият Че е пленен. Акцията е организирана от ЦРУ.
9 октомври 1967 - Че е разстрелян от «рейнджъри» (сержант Марио Теран) в село Ла Игуера по заповед на Вашингтон. Тялото е изложено за всеобщо опознаване във Вилергранде. Отрязват ръцете му, за да сравнят отпечатъците на пръстите с тези от архивите.
15 октомври 1967 - Фидел Кастро потвърждава гибелта на Че в Боливия.
Юни 1968 - в Хавана излиза първо издание на «Боливийски дневник» на Че.
1997 - прахът на Че Гевара е пренесен от Боливия в Куба и тържествено погребан в мавзолей в град Санта Клара (Куба).