превод: Литературен свят

Москва, 14 юни - «РИА Новости», Рикардо Зедано. В интервю верният съратник на Че Гевара Хесус Пара Барерос отговаря на въпроси на кореспондент на «РИА Новости» по случай 80-годишнината на един от видните  лидери на Кубинската революция.

- В навечерието на 80-годишнината от рождението на Ернесто Че Гевара бихте ли разказали за един от най-веселите и най-тъжни случаи от неговия живот?

- Добре, но не помня много весели случаи. Имаше много анекдотични ситуации от времето на войната. Имах честта да бъда военен помощник на Че, нещо като секретар. Мога да разкажа за един трагикомичен случай. По време на знаменитото настъпление, когато се насочвахме от изток през центъра на острова към Лас Виляс, в планината Ескамбра, в място, наречено «Четиримата другари» попаднахме в засада на правителствената армия. Тогава Че каза, в случай на среща с врага да бягаме на юг. Най-забавното беше, че много от капитаните бяха неграмотни и не можеха да се ориентират в местността. Те бяха селяни от Сиера Маестра. Просто се разбягаха в различни посоки. Че нареди да ми предадат, че ги съветва да бягат на юг. В престрелката се натъкнах на двама капитани: Анхел Фриас и Джоел Иглесиас. Предадох им указанията на Че Гевара да бягат на юг. Отговориха, че поради своята неграмотност не знаят накъде е юг, тогава им обясних, че ако се движим от изток на запад, към Лас Виляс, изток е зад гърба ни, а напред е запад, тогава наляво е юг, в посоката, където трябва да бягаме. Отвърнаха ми, че тъй като са тичали в кръг, сега не могат да се ориентират и че им е трудно да определят къде е юг. Тогава се върнах при Че и му разказах за всичко. Че ме помоли да ги ориентирам, мен, човека, който също нямаше големи познания, но в сравнение с тях бях много по-грамотен. Посъветва ме да ги ориентирам по Полярната звезда. «Разбираш за какво става дума, когато Полярната звезда е на север, тогава зад гърба ти е юг». Тогава пак се върнах при войниците и им казах всичко, което ми беше обяснил Че. А те ме гледаха неразбиращо и казаха: «Ти видя ли небето? Ние не виждаме никаква Полярна звезда». Слушайки ги, започнах да осъзнавам, че действително сега на небето няма никаква Полярна звезда. Можете да си го представите. Това беше комичен момент, защото не беше известно накъде да се бяга.

Що се отнася до тъжен момент от живота на Че, мога да разкажа един случай - от времето, когато се сражавахме в Санта Клара. Сред нас имаше войник на име Роберто Родригес, наричахме го «Вакерито» («пастирче», бел. рус. прев.). Той беше много нисък, но много храбър. Имаше свойството да преувеличава всичко, което правеше, и ни разказваше фантастични истории….за което толкова много го ценяхме. Когато влязохме в Санта Клара, Че нареди на Вакерито, който командваше отряд от 30 души, да завземе полицейския участък. Вакерито предложи да се формира с тази цел специална група, за която Че каза: «Онова, което искате да направите, е самоубийство». И оттогава този отряд беше наречен «отрядът на самоубийците». В боя за участъка Вакерито беше убит с изстрел в главата. Когато ни съобщиха за смъртта му, побързахме за болницата на град Санта Клара, където се намираше тялото му. Че отиде в болницата. Когато се убеди в смъртта на Вакерито, каза, че вземайки под внимание доблестта, храбростта и решителността на този човек - черти, които той прояви във всички сражения, като истински самоубиец,  може да се каже, че  «убивайки Пастирчето, те убиха сто човека». 

Мисля, че това беше един от тези моменти, когато Че прояви чувствителност, което е абсолютно нормално за истинските мъже, великите воини. Има другари, които твърдят, че тогава са текли сълзи от Че. Познавайки Че, мога да кажа, че това едва ли е било, но в тъжни моменти той ставаше много човечен и сантиментален.

- Как мислите, защо фигурата на Че и досега живее в сърцата на латиноамериканците?

- Ще кажа личното си мнение. Че винаги е бил пример за революционна и морална цялостност, той беше пример и в сраженията, и в делата, пример за смелост, храброст и решителност. Че винаги споделяше всичко, което има, вслушваше се във войниците си, в другарите си. Че не принадлежеше към онзи тип ръководители, които само нареждат да се направи нещо, той винаги сам го правеше първи. И това беше най-добрият пример, който ни даваше и който ние, неговите войници, следвахме безусловно. Че беше пример за революционен борец, който много се опитваха и искаха да копират. Че беше, е и ще бъде човек на напредничави идеи, с най-висока култура. Бих казал дори, без да се страхувам, че ще сгреша: «Че съответстваше на времето, в което живееше. Той беше човек, който като че ли е изминал пътищата на бъдещето и се е върнал назад.» Като че ли беше видял бъдещето и се беше върнал при нас, с познанията си за политическото и културно развитие на страната, за индустриализацията й, а също така за всички аспекти на икономиката, политиката и социалното устройства. Затова  фигурата на Че и след смъртта му оказва влияние на света, не само в Латинска Америка. 

- Какво бихте посъветвали младото поколение, което понастоящем губи ценностите, с които са възпитавани предишните поколения, такива като чест, честност?

- Бих го посъветвал повече да чете за изтъкнатите хора. Латиноамериканците трябва да  изучат своите изтъкнати личности, европейците - своите, и така в цял свят.

http://www.rian.ru/ 14.06.2008