Яна Завацкая

превод: Литературен свят

Тихо дете от интелигентно семейство. Той станал победител

Трудно е да се пише за този човек. Твърде много думи са казани. А също така много е изпято, заснето и увековечено - на барелефи, запалки, футболни фланелки, бутилки, милиони, милиарди копия, в целия свят, във всяка страна… възторгът бързо задъхва, от него се уморяват.

Ненавистта трае по-дълго. Даже сега от благополучните представители на «средната класа» нерядко може да се чуят проклятия по адрес на «пияния Че с автомата». Но рано или късно настъпва равнодушие и ситият европейски бюргер благодушно гледа футболната фланелка с Че - какво пък, нека цъфтят всички цветя, всеки живее, както иска, у нас е толерантност.

Успешен ход на информационната война. Най-лошото, което би могло да се направи с Ернесто Гевара след смъртта му е да бъде превърнат в търговска марка, и това беше направено.

Но сега тази марка все по-често предизвиква потоци от ненавист и лъжи.

* * *

Думата, здраво залепена за Че е «романтик». Романтичен революционер… романтични идеи.

Това е думата, която служи за самооправдание на мнозина. Защото е трудно да се признае, че на света има хора, готови да оставят дом, семейство, богатство - и да идат там, където ги зове нравственият им дълг. Ще им се да нарекат такива хора… е, например, «романтици». Ще им се да открият за постъпките им някакво друго обяснение - жаждата, да речем, за власт, някакви девиации на характера или нещо друго, просто и разбираемо за всеки.

Ернесто Гевара де ла Серна бил болнаво момче от интелигентно семейство. Той свободно четял на френски и изобщо четял много. Две години не можел да посещава училище заради ежедневните пристъпи на астма. Постъпил в медицинския факултет и учил, за да стане лекар. Не богатото му, но обезпечено съществуване в Аржентина с медицинска диплома му било осигурено.

Но младият аржентинец имал остър интерес към живота и хората. През 1950 г. той работи като матрос на танкер, пътува до Тринидад и  Британска Гвиана. През 1952 г. с Алберто Гранадос пътешества из Латинска Америка - Чили, Перу, Колумбия, Венецуела, работи в лечебница за прокажени. После, получавайки диплома за лекар, предприема ново пътешествие в страните от Латинска Америка, което завършва в Гватемала.

Тези години на скитания направили от Че революционер.

Може, разбира се, да се занимават с кухненски психоанализи и да приписват постъпките на младия Ернесто Гевара на еснафски мотиви - влечение към разрушение, да предположим, танатос , желание нещо да докаже на някого или даже да утвърди «мъжката си сила»… Така е по-удобно.

Ето какво казвал затова самият Че (1960 г.):

«Почти на всички е известно, че започнах самостоятелния си живот като лекар преди няколко години. Но когато току-що се заех да уча медицина, повечето от възгледите, които ми са присъщи сега като революционер, отсъстваха в арсенала на моите идеали. Както и всички, исках да спечеля победа, мечтаех да стана знаменит изследовател… да постигна нещо, което да е от полза за човечеството. По силата на обстоятелствата и вероятно благодарение на характера си започнах да пътешествам из американския континент, за да го опозная добре… В пътешествията си можах тясно да вляза в  съприкосновение с нищетата, глада, болестите, видях как не могат да излекуват дете, защото нямат средства; как хората стигат до скотско състояние заради постоянното чувства на глад и обида… И разбрах, че има задача, не по-малко  важна, отколкото да стана знаменит изследовател или да допринеса съществено за медицинската наука, - тя се състои в това да се помогне на тези хора... След дълги скиталчества, намирайки се в Гватемала, Гватемала на Арбенс, се опитах да напиша редица бележки, за да си изработя норми на поведение на революционен лекар. Опитах се да се ориентирам какво е необходимо, за да станеш революционен лекар. Но тук започна агресия, агресия, която разпалиха «Юнайтед фрут къмпани», Държавния департамент, Фостър Дълес - като цяло това е едно и също… Тогава разбрах главното: за да стана революционен лекар, преди всичко е необходима революция»…  

По-нататъшните етапи от биографията му са известни и добре описани - в Гватемала Че се бори за независимото правителство на Арбенс, което се осмелило - о, ужас! - да възрази нещо срещу пълното поробване на страната от северния й съсед. В резултат на тази борба той бил принуден да бяга от страната (благодарение на помощта на аржентинския посланик), да се скита и бедства в Мексико, и накрая, да намери в тази страна работа по специалността си - лекар в кардиологично отделение.

По това време Че вече е убеден марксист. Той стигнал до неизбежния извод, че «да помогне на тези хора» е възможно като стане комунист и чрез комунистическа революция.

После Че Гевара се среща с Фидел, става негов съратник, участва в експедицията с «Гранма» и в партизанската война, която след три години ще завърши с победа на герилерос и сваляне на кубинския диктатор Батиста.

* * *

Ако  безпристрастно се проучи историята на революционните движения, могат да се намерят немалко такива «романтици», чисти и самоотвержени млади хора, възмутени от несправедливостта, нищетата, произвола, захвърлили комфорт и кариера, за да «помагат на тези хора».

С какво е забележителен именно Ернесто Гевара с прозвище Че? Защо именно него превъзнасят и проклинат, защо именно неговото име е известно в цял свят?

Обяснението е просто. За разлика от много други, Че се оказал победител.

Той и другарите му успели да направят онова Реално Добро, за което така много говорят политиците от всички цветове. Да облекчат и подобрят живота на милиони хора.

Но за това обикновено не говорят. Да, романтична фигура, рицар на революцията, символ на нонконформизма и младежкия протест. Да, песни, клипове, книги, филми…

А виж за делото му, т. е. за Куба, някак си нищо не се чува, а ако се чува - то е по-скоро в негативен план.

А между другото цялата тази романтика не би струвала нищо, малко ли романтични революционери е имало - ако не беше самото съществуване на Куба.

Да започнем с икономиката.

Населението на Куба през 1958 г., при Батиста, било в бедствено положение. При това в продължение на първата половина на века правителствата на острова се сменяли - демократични избраници сменяли диктаторите - народът не чувствал никаква особена разлика в тяхното управление.

И не е изненадващо - това била страна, напълно лишена от национална независимост и право на какъвто и да е избор. Още през 1902 г. в Конституцията на Куба била въведена «поправката Плат», която банално разрешавала на Съединените Щати при необходимост да вкарат войски на острова. През цялото това време Куба оставала фактически колония на северния си съсед, произвеждайки най-вече полезния за него продукт - захар.

И така, през 1959 г. захарните монополи контролират 2713 хил. ха земя (22,5% от площта на Куба), от тях с засетите със захарна тръстика били по-малко от една трета - 994 хил. ха.

Останалата земя изобщо не се използвала поради отсъствието на пазари за продажба, и се държала в резерва.

Сега «сред приличните хора» е прието да се мисли, че да си зависим от САЩ е голямо щастие. Намират се даже и такива, които твърдят, че БВП на Куба до революцията бил висок, а проклетите комунисти развалили прекрасната цветуща икономика.

Не бих разсъждавала за БВП по простата причина, че него в чинията на детето не можеш да го сложиш. Хайде да видим как живеели по онова време гражданите на тази «процъфтяваща» страна.

Безработица ( в «мъртвия сезон» безработните били 500 хил. души, понякога стигали до 700 хил., т.е. 1/3 от официално считаната работна сила), слабо развито образование (37,5% - неграмотно, 70% от деца в училищна възраст в селата не посещавали училище) и здравеопазване: 86,4% от селското население било лишено от медицинска помощ, едва 11% от децата знаели вкуса на млякото, а месо консумирали  4% от селските жители. От 5,8 млн. кубинци 2,8 млн. никога в живота си не били виждали електрическа лампа, 3,5 млн. се подслонявали в бараки, в мъчно проходими места и в гореописаните колиби. 100 хил. боледували от туберкулоза.

Или ето такъв детайл:

В Хавана имало 8550 публични домове, в тях работели повече от 22 хил. души. Счита се, че още толкова (а възможно е и двойно повече) проститутки работели на улицата - «на плочка». Експлоатацията на жените в публичните домове на Хавана била толкова интензивна, че средният срок на живота на проститутката не надвишавал седем години - и из острова обикаляли специални банди от гангстери, които  похищавали девойки за столичните бардаци. (Този бизнес се контролирал от американската мафия, в частност, от знаменития капо на «Коза ностра» Мейр Лански, личен приятел на Батиста, инф. на Ал. Тарасов от статията му „Живите мопсове лаят срещу мъртвия лъв”, сп. «Забриски Rider», № 11-12 есен-зима 2000 - зима-пролет 2001, бел. прев)

Нищо особено. Нормална латиноамериканска страна, всичко е наред.

А може би при Фидел нищо особено не се е променило? Нали пак така - «на всички прилични хора» е известно, че «Кастро държи страната в нищета и глад»… Да видим по-нататък.

За годините на революцията промишленото производство се повишило с 35%, 200 хил. дореволюционни безработни получили работа….

До какво в крайна сметка довела икономическата политика правителството на Кастро?

От 1989 г. в Куба съществува купонна система за разпределение на най-необходимите стоки, но тя действа твърде успешно - гладуващи няма.

Броят килокалории, консумирани от човек за денонощие, са 3130, един от най- високите в Латинска Америка (в Бразилия - 2000, в Аржентина и Мексико - 3050). Много се консумират белтъчини: на човек на година, месо - 41,4 кг., мляко - 149 л., яйца - 229 броя.

Значително ниво достигнали здравеопазването и образованието. В Куба е най-ниското равнище на детската смъртност в Латинска Америка, през 1989 г. - 12 души на хиляда родили се (в Бразилия - 57, в Пуерто Рико - 15). Продължителността на живота - 75, 2 г. Децата на възраст 6-17 г. посещаващи училище през 1989 г. са 95%.

Зависимостта на Куба от външния пазар, степента й на участие в международното географско разделение на труда е останала висока, но значително по-ниско от времето  до революцията. До революцията бил експортиран 40-50% от брутния вътрешен продукт,  1989 г. - малко над 20%.

Да, разбира се, за 30 г. нивото на потребление в Куба не е стигнало нивото на потребление в САЩ (а и откъде такава фантастика?!) Но това вече не е «нормална латиноамериканска страна». Хората там не умират от глад, те имат  образование, и имат чувство за собствено достойнство.

Благодарение на революцията населението на Куба било изведено от буквално скотските си условия на съществуване.

И даже сега, когато Куба живее в най-тежките условия на изолация:

Съгласно CIA World Factbook, детската смъртност и продължителността на живота в Куба и в САЩ през 2003 г. съставлявали 6.45 и 6.63 на хиляда родили се и 77.04 и 77.43 години, съответно.

Накрая през 1999 г., по данни на ЮНЕЙДС (Обединена програма на ООН по ВИЧ/СПИН), на Куба има 1950 лица с ВИЧ/СПИН, докато по същото време в откритите за североамериканците съседни Хаити и Доминиканската Република (където активно се развива «секс-индустрията») - съответно, 210 000 и 130 000.

И това при положение, че населението на Куба двойно превишава населението на Доминиканската Република и почти два пъти - населението на Хаити.

* * *

Добре, но може би тези огромни успехи, такъв подем на живота на населението е постигнат за сметка на «жестока и страшна диктатура»?

Поне световното безпокойство за проблемите на кубинските политзатворници е просто колосално. В доклада на Държавния департамент на САЩ «За положението с правата на човека в света» е казано, че сега в Куба в местата за лишаване от свобода се намират най-малко 333 политически затворници.

Сегашното население на Куба е 11 милиона души. Процентите могат да се пресметнат.

Вероятно, това е и наистина възмутително - над 300 лежат в затвора за политически възгледи на остров, живеещ в условията на «двойна блокада» и постоянна масирана информационна и икономическа агресия от Север.

Но може би Кастро и другарите му действително са разрушили цветущата демокрация?

Не, не изглежда да е така. Батиста бил едноличен диктатор. Конституцията била отменена, много политически партии - забранени. За 7 г. управление на Батиста били убити повече от 20 хил. души. (Става дума не за «репресии изобщо» - само за смърти).

При това не просто разстреляни. Изтезанията били всекидневна практика в затворите, а и се вършели неща, непредставими за ума: на противниците на режима изтръгвали ноктите, горели краката, откъсвали тестисите, пъхали остри железа във влагалищата, вадели очи.

По същото време САЩ явно най-малко са се безпокояли за правата на човека в Куба.

Противниците обвиняват Че в това, че е подписвал смъртните присъди на бившите палачи на режима, след като герилерос дошли на власт. Подхвърлят се епитети като «кървав палач и убиец».

Но в какво се изразява това реално? Отново се назовава цифра - 179 разстреляни от революционното правителство,  но разстреляни след съд и доказателства на личната им вина в изтезанията и екзекуциите…

Онези, които продължават да се безпокоят за въпросите на хуманизма, ще помоля още веднъж да прочетат абзаца по-горе, за това какво вършели тези хора.

И да си спомнят какво се случи на Нюрнбергския трибунал.

* * *

Да, разбира се, от Куба след революцията бягали. Освен онези, които живеели в колиби с покриви от палмови клони и  се превивали от болести и глад, в Куба съществувала (в градовете) и осигурена «средна класа», която добре се хранела и обличала, била образована, а в неделни дни благовъзпитано ходела на църква.

Куба след революцията не станала рай, и нивото на живота на средната класа, да не говорим за богатите, неизбежно спаднало. А Флорида е на една ръка разстояние. Какво е «колбасарска емиграция», е добре известно на всички ни…

Впрочем, може би богатите бягали от комунистическите репресии? Може би герилерос възнамерявали да разстрелят всички, които имали пари?

Съвсем не. Не само това, на бившите собственици на земи се предвиждала 100%-на компенсация на имуществото, проведена в ценни книжа - «бонове от аграрната реформа». Т. е. не става дума за репресии против тези хора по признак, да кажем, на «класова принадлежност». Както и по признак религия - «преследванията на църквата» в Куба се свели до  изселване на особено политическите активни свещеници, и не в Сибир, а в «цивилизованите, демократични страни».

* * *

В резултат на революцията Куба придобила национално достойнство. Отървала се от неоколониална зависимост. Станала символ на чудо.

Така че ето делото, в което Че успял. Това бил рядък, почти изключителен пример за действително успешно комунистическо начинание.

Той бил чист човек. Чист и самоотвержен. Воювал и се стремял да влезе в бой, независимо от пристъпите на астма, които го измъчвали цял живот. Вярвал в Хомбре Нуево, новия човек, във възможността да се постигне свобода и благосъстояние за всички народи по пътя на въоръжената борба - и действал според убежденията си. Той бил абсолютно безкористен.

…Веднъж, когато в Куба въвели продоволствени купони, в присъствието на Че подчинените му обсъждали размерите на продуктовата квота, получавана от всяко семейство. Някои се оплакали от оскъдното количество на продуктите, отпускани с купони. Че възразил, посочил като доказателство, че неговото семейство не чувства недостиг на продукти. Някой казал на шега: «Ти, като началник, вероятно получаваш повишена квота».

Че се възмутил. Но на следващия ден съобщил на другарите си: «Проверих. Наистина, оказа се, че моето семейство е получавало повишена квота. Сега с това безобразие е свършено».

Така и по повод на заминаването му в Конго и после в Боливия какви ли не версии не са предлагали  доморасли психоаналитици. Явно е толкова сложно да се приеме най-простото -  Че сам казал за себе си чистата истина. В прощалното си писмо до Фидел той писал:

«Чувствам, че частично изпълних дълга си, който ме свързваше с кубинската революция, и се сбогувам с теб, с другарите, с твоя народ, който стана и мой…

…Винаги съм отъждествявал себе си с външната политика на нашата революция и се отъждествявам и досега. Където и да се намирам, ще чувствам отговорността си като кубински революционер и ще действам като такъв. … Мога да правя това, което е отказано на теб, защото ти носиш отговорност пред Куба, и затова настъпи часът на раздялата».

Че Гевара е факт, пред който не трябва да си затваряме очите. Да се съчиняват лъжи и клевети е възможно, но трудно, тъй като животът на Че е добре проучен и лъжата лесно може да се опровергае - но ако се постараят, всичко е възможно. Може да му се приписват мотиви, разбираеми за еснафа. Може - и при това лесно - да се изопачи кубинската действителност, като се обяви реалното освобождение на Куба, колосалното подобряване на живота на народа за «установяване на комунистическа диктатура».

Но не е възможно да не се забележи това явление - Че Гевара.

Той още дълго ще пречи на силните на тоя свят.  Ще боде очите им. Ще ги дразни. Но най-хубавият паметник на този човек не са всички тези портрети, изображения и дитирамби.

Негов паметник са кубинците, независимо дали са верни на Кастро или проклинат Революцията - които се измъкнаха от пълната нищета и безнадеждност, не умряха от инфекции и глад и получиха добро образование.

Милиони хора.

Ще повторя - милиони.

Бележки:

Използвана литература:

1. Пако Игнасио Тайбо II., Гевара по прозвищу Че

2. Лаврецкий И. Р., Эрнесто Че Гевара

3. Александр Тарасов, Живые моськи лают на мертвого слона

4. Эрнесто Гевара Линч, Мой сын Че

5. Эрнесто Че Гевара. Куба, ее экономика, внешняя торговля и значение в современном мире

6. Эрнесто Че Гевара. Партизанская война.

7. Никаноров А.Г. Структурные и территориальные изменения в экономике Кубы после 1959 г.

8. Энциклопедия «Кругосвет». Куба.

http://www.apn.ru/ 17. 06. 2008