Ернесто Че Гевара

превод: Никола Инджов

Към тебе, заседнал приятелю,
към водите спокойни
на подводната бяла скала,
за която удавнически сън те привързва -
върви моята прощална песен.

Днес се събудих
от порива на криле в корабните въжета,
от чувството за вълшебни платна.
И плувам в уречения час
към пристанище, посочено от компас ленив.

Днес разсейвам по вятъра моето слово,
за да пресрещна твоите думи,
да взема нещо от твоя стихнал стон,
да споделя недоумения,
който изживявам вече.

Отиде си пролетта,
след като оплоди твоето възглаве.
Не заради моя път пея,
а заради твоя неподвижен кораб.

Разбирам те, посечена ластовицо.
Бих искал да те отведа до извора Касталия
или да ти дам питие с подобна сила.
Макар да съм лекар, приближен до нещата,
не ги променям и почти не ги познавам.
Все пак имам магическа формула аз -
мисля, че я научих в една боливийска мина,
в чилийска или в перуанска, може би в мексиканска
или в изкоренената империя Сонора,
или в някакво черно пристанище на африканска Бразилия,
а може би на всяко място научих по една дума.

Формулата е проста:
не мисли за обсадата, атакувай скалата!
Обгърни с млади ръце стария камък
и поеми пулс от всекидневните вълни
на червените пулсиращи корали!

Един ден, въпреки че моят спомен
ще бъде платно, далече отвъд хоризонта,
и твоят спомен ще бъде кораб,
заседнал в моята памет -
един ден ще надвисне удивена зора
и ще види как радостни към хоризонта вървят
червените братя на бъдещето.
Спокойни, страшни - те отнасят завинаги
злините като нощ, обърната наопаки.

И тогава бледния поет на четирите стени
ще стане певец на вселената.
И тогава, поете трагичен, болен, нежен,
ще станеш силния и здравия поет на народа.