Ернесто Че Гевара

превод: Никола Инджов

***
Морето с ръка на приятел ме кани.
Но моята ливада - цял континент -
разстила се незаличимо и меко
като камбанен звън в полуздрача.

ПЕСЕН ЗА ФИДЕЛ

Да вървим,
вдъхновен вестител на зората,
по тайнствените разградени пътища,
да освободим обичния ти кайман.

Да вървим,
да строшим безчестието с честните си чела,
озарени от бунтовни мартиански звезди,
и да се закълнем в победата или в смъртта.

Когато отекне първият изстрел и се събуди
с девствена почуда вечния буреняк,
до твоето рамо в битката ще бъда,
до твоето рамо.

Когато провъзгласиш по четирите посоки
аграрна реформа, справедливост, хляб, свобода,
със същия глас ще викам до тебе,
до твоето рамо.

И когато привърши най-после този
очистителен поход против тирана,
обарутен от последния бой ще бъда
до твоето рамо.

Щом звярът оближе хълбок, окървавен
от острието на национализацията,
до твоето сърце с гордо сърце ще застана,
до твоето рамо.

Не смятай, че могат да ни разединят
натруфените и въоръжени с подаръци бълхи.
Нас ни стигат пушка, куршум и присъда.
Нищо друго.

И ако по нашия път ни причака желязо,
нас ни стига плащ от кубински сълзи,
за да покрием партизанските кости
по пътя към американската история.
Нищо друго.