В. Тишин

превод: Самира Душева

Той ни остави своите  революционни идеи и  достойнство, своя характер, волята си, постоянството и трудолюбието си. С една дума, остави ни своя пример.
                                                                                                                                              Фидел Кастро

За Ернесто Гевара (с революционен псевдоним - Че) може да се каже само една дума, кратка, но ясна. Революционер. В тази дума се състои целият живот на човек, дълбоко убеден, че въоръжената борба и социалистическа революция са единственият начин да се постигне освобождението на поробените народи. И постоянно, на практика, до последния си дъх, отстояващ своите убеждения.
Той е роден в Аржентина в  буржоазно семейство. В  националния университет на Буенос Айрес получава  престижна диплома по медицина. Очаква го съблазнителна кариера, благополучно бъдеще,  пари … много пари. А наоколо е безкрайната мъка и болка на Латинска Америка. И Че Гевара скъсва  с класата си, с  буржоазния просперитет, прави го с всяко свое действие и с всеки ден от живота си.  Заминава да работи в най-изостаналите райони на страната и  безплатно лекува  обикновените селяни.  Това още повече се засилва чувството му на гняв и презрение към империализма, който обричащ маси от хора на смазваща бедност.
Политическият  опит на революционната борба за него започва в Гватемала през 1954 година. Следват етапи, превърнали се в легендарни. Срещата с Фидел Кастро. Героичната експедиция  на яхтата  „Гранма”. Сиера Маестра. Командването на Осма  колона на кубинските въстаници. И победата на революцията в Куба на 1 януари 1959 година. Именно тук, на първия плацдарм на пробива на империализма до самия бряг на неговата цитадела - САЩ, било в онези години мястото на Революционера.
След победата Че Гевара става ръководител на  департамента на промишлеността и директор на Националната банка, представя  Куба на международната сцена. Но само до  пролетта на 1965 година. Задачата му в Куба е изпълнена, и той -  войник на революцията - счита за  свой дълг да продължи въоръжената борба за освобождение на останалите страни в Латинска Америка.

В писмото си до  Фидел Кастро, написано преди заминаването му за Боливия, пише:

“Фидел! Чувствам, че отчасти съм изпълнил  дълга си, който ме свърза с кубинската революция на нейна територия, и се сбогувам с теб, с другарите, с твоя народ, който стана и мой.
С настоящето официално се отказвам от поста си в партийното ръководство, от поста си на министър, от званието си майор, от кубинското си гражданство. Официално нищо повече не ме свързва с Куба, само връзки от друго естество, от които не мога да се откажа, както от постовете.
Оглеждайки миналия си живот,  смятам, че съм работил честно  и предано, опитвайки се да укрепя победата на революцията… Сега  моята скромна помощ е нужна и на други страни по света.  Аз мога да направя това, което  е отказано на теб, защото ти си отговорен за Куба, и затова настъпи часът на раздялата.
Знай, че чувствам едновременно радост и тъга, защото  оставям тук най-светлите си  надежди и хора, които са ми скъпи… Ще отнеса със себе си към новите сражения вярата, която ти ми  вдъхна, революционния  дух на моя народ, съзнанието, че изпълнявам  най-свещен дълг - да се боря срещу империализма,  навсякъде където съществува; това укрепва моята решимост и лекува всички болки …
Не оставям на жена си и децата никаква  собственост, но това не ме натъжава. Дори се радвам, че е така. Не моля нищо за тях, защото държавата ще им даде достатъчно, така че да могат да живеят нормален живот и да получат образование.
Мога да кажа  още много на теб и нашия народ , но  чувствам, че това не е необходимо, думите ми не могат да изразят всичко, което бих искал, и не  могат да се изразят в писмото.
Нека винаги да е победа! Родина или смърт!
Прегръща те с революционен плам

 Че.”

Тук е онова, което не са разбрали и няма никога да разберат еснафите, недоумяващи какво още би могъл да иска човек, стигнал до такива висоти. Тук е стремежът и  желанието да бъдеш на мястото, където си най-необходим, и безкрайната лоялност към революционните идеи. Тук е обяснението защо името на Ернесто Че Гевара се възприема от не едно поколение  млади хора като синоним на саможертва и отдаденост  на революцията.
След две години в планините на Боливия той е заловен и екзекутиран брутално от войници на диктаторския режим.
В паметта на другарите си Че остава не само като непреклонен воин на революцията. Топлото му и искрено отношение към онези, които са близо до него, желанието му да помогне,  да поддържа добро настроение в отряда, внушават  уважение и възхищение в бойците. Той винаги казвал, че трябва много да се учиш, много да четеш, да овладееш оръжието си… Било му е ясно и  чувството на страх, той също неведнъж го е изпитвал, но смятал, че за преодоляване на това естествено чувство помага убедеността и правотата на делото, за което се бориш, и силата  на духа. Знаел е, че  всеки войник трябва да бъде непреклонен по време на опасност - само тогава ще можем да бъдем достойни за своя народ …

Че не е изключвал, че той лично би могъл и да не доживее до пълната победа, но е смятал  смъртта  си за такава случайност, която няма да спре неизбежното развитие на революционния процес в Латинска Америка, защото “всеки от нас поотделно не означава нищо” … Той не търсел  смъртта, но не се и страхувал  от нея, възприемал я като  съвсем естествена и възможна  в борбата. И отдавайки себе си и целия си живот на делото на Революцията, завинаги подари на света своето безсмъртие - безсмъртния образ на нейния Войник.

“Приазовская Правда” №43(65), 2000