Литературен свят

Георгий Иванов

Георгий Владимирович Иванов, руски поет, прозаик, преводач е роден на 29.10 [11.11].1894 г. в село Студьонки, губерния Ковно (Руска Прибалтика, на границата с Полша), сега в Литва, в небогато дворянско семейство с военни традиции – прадядо му, дядо му и баща му били военни. В семейството го наричат Юрий. Начално образование получава у дома. Имението на Иванови изгаря, семейството обеднява, баща му – генерал от артилерията, се застрелва. Учи във 2-ри Кадетски корпус в Петербург, след дълги колебания го прекъсва през лятото на 1912 г. Публикува от 1910 г. Сътрудничи на сп. “Аполон”, “Съвременник” и др. като поет и литературен критик от акмеистичното направление. Първата му книга със стихове “Отплуване на остров Цитера” излиза в Петербург през 1911 г. в тираж 300 екз. и получава ласкавата оценка на Гумильов, който пише положителни рецензии за всичките му следващи книги. През 1912 г., след раздялата си с егофутуристите, се сближава с акмеистите, през пролетта на същата година е приет в техния “Цех на поетите”. Вторият му сборник “Стая” (1914, Петербург) излиза в акмеистичното “Хиперборей”. Третият – “Паметник на славата” (1915, Петроград) е в патриотичен дух, отразява преобладаващите настроения в руското общество. През 1915 г. е отпечатан сборникът му “Изтравниче”, последван от “Градини” (1921, Петроград) и “Лампада” (Петроград, 1922). След Октомври 1917 г. е преводач в изд. “Световна литература” – превежда Колридж, Байрон, Готие и др. Секретар на Съюза на поетите (1920-1921). Заедно с Гумильов е инициатор за възраждането на Втория “Цех на поетите” през 1920 г. В началото на 20-те г. се разделя с първата си жена, танцьорка от театъра на Мейерхолд, Габриел Тернизиен, и се жени за поетесата Ирина Одоевцева, дебютирала със силния си поетичен сборник “Дворът на чудесата” (1921). Иванов издава непубликуваните “Посмъртни стихове” на Гумильов (Петроград, 1922). През октомври 1922 г. е командирован (командировката е фиктивна, означавала на практика емиграция) в Берлин “за съставяне на репертоара на държавните театри” (паралелно с него Одоевцева заминава за Европа през Латвия) и емигрира. Година прекарват в Германия – там Иванов през 1923 г. преиздава “Изтравниче” и “Градини”, усъвършенствайки ги. От есента на 1923 г., когато напуска разбунената Германия, до смъртта си живее с Одоевцева във Франция. През 1927 г. участва в обществото “Зелената лампа” (кръгът около Мережковски). Печата в различни емигрантски издания – “Нов дом”, “Числа”, “Кръг” и др. Отхвърля доемигрантската си поезия, творчеството на Набоков, авангарда. С издаването в Париж на сборника “Рози” (1931) се “превръща в “краля” на руските поети”. През 1937 г. в Берлин публикува “Избрано. Отплуване на остров Цитера” – и над 10 г. не издава книга. По време на Втората световна война живее в нищета в градчето Биариц (1943-1946) на атлантическото крайбрежие на Франция, откъдето се връща в Париж след нейния край. В любимата на поета “поема в проза” “Разпадането на атома” (1938, Париж) преобладават трагични настроения, горчивият опит на изгнаничеството. Издава поредицата от мемоарни очерци “Китайски сенки” (Париж, 1925-1929) и книгата със спомени “Петербургски зими” (Ню Йорк, 1928; ІІ изд. – 1952). Многостранен литературен талант, Иванов е автор и на няколко десетки новели, незавършения роман “Третият Рим”( Париж, 1929, 1931), поредица от статии за съвременната литература (1949-1950). След войната излизат поетичните му сборници “Портрет без прилика” (Париж, 1950) и “1943-1958. Стихове” (Ню Йорк, 1958) – последният излиза малко преди смъртта му. Последните години от живота му минават в нищета и страдания – през 1953 г. се заселва заедно с Ирина Одоевцева в старчески дом в Йер льо Палме, департамент Вар, Южна Франция, недалеч от Тулон, където умира на 26.08.1958 г. На 23.11.1963 прахът на поета е пренесен и препогребан в руското гробище в Париж Сент Женевиев дьо Буа. Посмъртни съчинения: “Събрани стихотворения” (Вюрцбург, 1975); “Стихотворения. Третият Рим. Петербургски зими. Китайски сенки” (Москва, 1979,1989); “Избрани стихове” (Париж, 1980); “Третият Рим. Художествена проза. Статии” (Москва, 1987); “Китайски сенки. Литературни портрети” (Москва, 1989); “Петербургски зими” (Москва, 1989); “Мемоари и разкази” (Москва, 1992); Събрани съчинения в 3 тома (Москва, 1994); “Огледално дъно” (Избрано, Москва, 1995); “Залез над Петербург” (Москва, 2002); “Стихотворения” (Санкт Петербург, 2005). На български е преведена книгата с избрани негови творби “Третият Рим” в превод на Асен Сираков (1994). Превеждан е и от Елена Алекова, Андрей Андреев и др.

Публикации:

Поезия:

НЯКОЛКО ПОЕТИ…/ превод: Георги Ангелов/ брой 19 април 2010

ЧУВАМ – ИСТОРИЯ…/ превод: Георги Ангелов/ брой 19 април 2010

ВЪЗПЯХА ИЗТОЧНИ ПОЕТИ…/ превод: Диана Павлова/ брой 19 април 2010

КАТО ЛИКУВАЩА И ДРЕВНА СЛАВА…/ превод: Диана Павлова/ брой 19 април 2010

НЯКОЛКО ПОЕТИ…/ превод: Георги Ангелов/ брой 19 април 2010

ПРЕВЗЕМАНЕТО НА БЕРЛИН ОТ РУСНАЦИТЕ/ превод: Диана Павлова/ брой 20 май 2010

РУСКИ ПОЕТИ/ превод от руски: Красимир Георгиев/ брой 53 юли 2013

СИВАТА РЕКИЧКА С ЛЕДЕНА ВЪЛНА…/ превод: Димитър Горсов/ брой 58 януари 2014

ЩЕ ДОЙДАТ СТУДОВЕ…/ превод: Татяна Любенова/ брой 78 ноември 2015

ПОД СТРЕХАТА ЛЕДУНКАТА РЪСИ…/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 92 февруари 2017