Георгий Иванов

превод: Тихомир Йорданов

***
Под стрехата ледунката ръси
дребни капки, жълтее снегът.
А на мен ми се струва: по-къси
тука дните ми тихо текат.

В този дом със стени овехтели,
дето скърца прогнилият под,
дето мебели спят, отмалели
след години отписан живот.

Тук възкръсват пак сенките бледни
и си спомняш предишните дни.
Във креслото Волтеровско седнал,
се теша със въздишки едни.

Как приятно е в тъмен прозорец
да досънваш ти сънища там -
но без болката да ти говори,
че си тука единствен и сам.

***
Александър Сергеевич, аз по Вас скучая.
Бихме си поседнали и, разлели чая,
Вие ще говорите, аз пък ще Ви слушам
със уста отворена, кротък, простодушен.

Все по-скъп и близък ставате за мене.
Александър Сергеевич, Вие, без съмнение,
много сте изстрадали, всяка нощ и ден
в мъки сте умирали, също като мен.