ВЪЗПЯХА ИЗТОЧНИ ПОЕТИ…
превод: Диана Павлова
* * *
Възпяха източни поети
цветя и имена прекрасни,
едва могли да се досетят
за недостъпното край нас.
Тази забулена загадка -
полу-мечта и славословие -
така бе разкрасена сладко,
че стана още по-отровна.
Сияйна нощ бе за Хаям,
персийски славей там звучеше
и розите плетяха яма,
но с червеи тя пълна беше.
Да, може би надменност висша:
да се развличаш, отегчаваш,
през пръсти за света да пишеш,
а главното - да премълчаваш.
——————————
* * *
Восточные поэты пели
Хвалу цветам и именам,
Догадываясь еле-еле
О том, что недоступно нам.
Но эта смутная догадка
Полу-мечта, полу-хвала.
Вся разукрашенная сладко,
Тем ядовитее была.
Сияла ночь Омар-Хаяму,
Свистел персидский соловей,
И розы заплетали яму,
Могильных полную червей.
Быть может, высшая надменность:
То развлекаться, то скучать.
Сквозь пальцы видеть современность,
О самом главном - промолчать.