РУСКИ ПОЕТИ
превод: Георги Ангелов
ДУШАТА МИ НЕ ЗАГРУБЯ…
***
Душата ми не загрубя.
И съвсем не помни злото.
Тя простите си песни пя.
И върши своето в живота.
——————————
***
Душа моя не огрубела,
Она совсем не помнит зла.
Она простые песни пела.
Земные делала дела.
ОБЯТИЯТА СВОИ ЛЪВСКИ…
* * *
Обятията свои лъвски,
Русийо, разхлаби накрая!
Те други са -
добре го знаем:
с други сърца и с друга кръв!
Да си вървят. Не ги тегли!
Те взеха своето решение.
И не докосвай вече ти
децата, не от теб родени!
——————————
* * *
Ослабь, Россия, наконец,
Свои объятия тугие!
Они - не мы,
Они - другие:
Иных кровей, иных сердец!
Не волоки их за собой!
Пускай идут своей дорогой…
И больше никогда не трогай
Детей, рожденных не тобой!
РАЗОЧАРОВАНИЕ
Зелена вечерна звезда
изгря високо.
И пролет е, шурти вода.
Мъгла - наоколо.
Отправям поглед пак - смутен -
в далечината.
И зимен упрек в този ден,
и жал ме сграбчват:
живеем всички във измени -
уви, съдба.
А в безпристрастното, студено
небе - звезда.
——————————
РАЗОЧАРОВАНИЕ
Зеленая вечерняя звезда
Уже взошла.
Опять весна. Опять бежит вода.
Трепещет мгла.
И вновь растерянный вперяю взор
В немую даль.
И снова зимний тяготит укор.
И сердцу жаль, -
Жаль, что прожить в изменах суждено
Всему, всегда.
А в небе беспристрастно, холодно
Дрожит звезда.
МАЙКИТЕ СА БЕЗСЪННИ
***
Майките са безсънни,
когато децата са малки.
Майките са безсънни,
когато децата големи са.
Майките са безсънни,
когато децата стареят.
О, свята безсъние!
С какво да се отблагодарим на майките?
Да целуваме ръцете им, да ги милваме по белите коси,
да поливаме цветята върху ранните им гробове?
Няма да се отблагодарим!…
Както няма да се отблагодарим на слънцето за светлината,
нито на земята - за зеленината.
Няма да се отблагодарим!…
Трябва просто нещо хубаво да се прави,
нещо добро,
нещо велико да се прави -
тогава ще се усмихнат и ще заплачат от щастие
майките, нашите майки,
живи и мъртви.
——————————
***
Матери бессонны,
Когда дети маленькие.
Матери бессонны
Когда дети большие.
Матери бессонны,
Когда дети стареют.
О, святая бессонность!
Чем отблагодарить матерей?
Целовать ли им руки, гладить ли белые волосы,
Поливать ли цветы на их ранних могилах?
Не отблагодарим!..
Как солнце не отблагодарим за свет.
Как землю не отблагодарим за зелень.
Не отблагодарим!..
Надо просто что-то хорошее делать,
Что-то доброе,
Что-то великое делать -
Тогда улыбнутся и заплачут от счастья
Матери, наши матери,
Живые и мёртвые.
1971
БЯЛ ХАЛАТ
Из новата книга на поета “Ода за времето” (2011)
Дайте на поета бял халат -
маскировъчен:
с настъплението на студа
той е разузнавач
изпратен от топлината на надеждата
да залови „език” -
кокиче
Дайте на поета бял халат -
той е санитар и лекар
рядък специалист
по оздравяването на душата
единственият
който може да поправи
счупените
крила на човека
Не бързайте да му обещавате
саван
и усмирителна риза
Дайте на поета бял халат -
трудът му
изисква чистота
——————————
БЯЛ ХАЛАТ
Выдайте поэту белый халат -
маскировочный:
с наступлением стужи
он - разведчик
посланный теплом надежды
за языком
подснежников
Выдайте поэту белый халат -
он санитар и врач
редчайший специалист
по выхаживанию души
единственный
кто может выправить
переломы
человеческих крыльев
Не спешите ему сулить
саван
и смирительную рубашку
Выдайте поэту белый халат -
его труд
требует чистоты
