Вячеслав Куприянов

превод: Георги Ангелов

***
Eпидемия
от свобода:

най-опасните
бацилоносители -
хората,
преболедували
от любов

***
Cвободата е
силно оръжие
на богатите
в борбата
с бедните

Справедливостта е
слабо оръжие
на бедните
в борбата
с богатите

***
За целия ми
дълъг живот
тъмнината на нощта
не се промени

но ми се струва
че звездите
са станали по-внимателни
една към друга

СМЯНА НА ДЕКОРИТЕ

Това е нечувано -
възмущава се диригентът
никой не иска
да се
нервира

Това е невиждано -
учудва се балетмайсторът
никой не иска
да играе
по чужда свирка

Това е възмутително -
изумява се концертмайсторът
никой не иска
да пее
с чужд глас

Това е бунт -
досеща се режисьорът
никой не иска
да играе
бедния Йорик

***
ние се сбогувахме с делфините
и мокри излязохме от морето
милиони години
се обичахме
до загуба на опашката
учехме се да целуваме въздуха
и да прегръщаме дърветата
до загуба на съзнание
до намиране на памет
до новия потоп

ГЛОБУС 1999

Европа е изтрита от лицето на земята
Азия е напълно разорена
Африка е опустошена
Австралия не дава признаци на живот
Америка според
непроверени съобщения от Азия
е отблъсната в тихия
и в атлантически океан
както северната така и южната

Но още не са извадени от строя
задокеанските пентиуми и макинтоши
опровергават със своите томахавки
тези догадки и клевети
но стигнали ли са тези опровержения
до предаващите по инерция
европейски средства за информация
остава непотвърдено

А сега за времето
според спътниковата връзка
над остатъците на планетата
дим мъгла и пушек
но дори през тях
както смятали измрелите
звездобройци и прорицатели
звездите продължават
да предсказват
светло бъдеще

***
- Ще играем на война, -
казаха децата, - и ти
ще си фашист.
- Не, няма да бъда фашист!
- Но това е - казаха децата - само наужким…
- Не, ако е наужким,
нека по-добре да съм
Айнщайн,
толкова разсеян,
че увлечен от чистене на картофи,
ще забравя да участвам
в създаването на атомната бомба. Или
нека да съм Пушкин, и наужким
ще убия на дуел Дантес, а после
самотно ще страдам
сред монументите на Дантес. Или
нека да бъда Бетховен,
но наужким няма да оглушея
и ще чуя…
Децата завикаха:
- Ние можем
само
на война!

1966

НА МИХАИЛ ЗЕНКЕВИЧ

Старият поет в метрото
(случайна среща),
старинният поет,
бял,
като череп на мамут,
сред суетата
ми казва -
- Блок ми казваше, -
той казва,
и само аз го чувам, -
- А аз казвах на Гумильов, -
той ми казва,
бял,
като череп на мамут,
сред суетата,
и само аз го чувам,
кимам му
с празна млада глава
и гледам
коленете на жените,
бързащи нанякъде…