Вячеслав Куприянов

превод: Никола Инджов

* * *

В безличен ден
сред облаците зърнах
необикновено синьо
парче от небето бездънно.

о тази дисперсия на светлината!
о спектрален анализ!
о моя чувствителна ретина!
о колбички през които възприемам цвета!
о неувехнало още
стъкълце на окото ми!
о очен нерв!
о сиво вещество!

о нежен участък кора от главния мозък
блажено в себе си побрал
парче от небето бездънно!

о чудна увереност
във възможността да изкажеш
всичко това
с прости
части на речта!

2004

* * *

Любима
не се плаши
не съм се обесил
просто
моят плащ се закачи
за падналия клон
на който седяхме

Любима
не спирай стресната
аз не съм си загубил главата
просто
моята шапка
е подгонил след тебе
студеният вятър

Любима
успокой се,
аз няма да се удавя
просто
какво можех да правя
без плаща и шапка
направо от моста във водата

2004

ПЕСЕНТА НА ОДИСЕЙ

Когато моят кораб пристане на суша,
заедно с мене на брега песента ми ще слезе,
дотогава нея я слушаше само морето,
където не я заглуши дори зовът на сирените.
Песен само със влажни гласни звуци,
които ето как звучат в несъвършения превод
от езика на скитника на езика пристанищен:

Обичам те с прегракналия вик на морските чайки,
с грака на орлите, налетели на дъха на дробовете на Прометей,
с хилядоликото мълчание на морската костенурка,
с писъка на кашалота, който иска да бъде рев,
с пантомимата, изпълнена от пипалата на октопода,
заради която водораслите настръхват.

Обичам те с цялото си излязло от морето тяло,
с всички негови реки, с притоците на Амазонка и Мисисипи,
с всички пустини, въобразили си, че са морета,
ти дочуваш как техния пясък се пресипва в моето гърло.

Обичам те с цяло сърце, с дроба и продълговатия мозък,
обичам те със земната кора и звездното небе,
с скока на водопадите и спреженията на глаголите,
обичам те с нашествието на хуните в Европа,
със стогодишната война и с татаро-монголското иго,
с въстанието на Спартак и с Великото преселение на народите,
с Александрийския стълб и Пизанската кула,
със стремежа на Гълфстрийм да затопли Северния полюс.

Обичам те в духа и буквата на закона за гравитацията
и със смъртна присъда,
чрез вечно падане
в твоя бездънен Бермудски триъгълник.

2004