Половин век борба и духовно съзидание

превод: Георги Ангелов

На 30 октомври 2006 г. в МХАТ “М. Горки” руските хора празнуваха 50 годишнината на сп. «Наш съвременник».

В юбилейната литературно-музикална вечер участваха: Валерий Ганичев и Валентин Распутин, Владимир Крупин и Владимир Костров, Александър Проханов и Михаил Лобанов, архимандрит Тихон и Николай Бурляев, Александър Смолко и Николай Рижков, Генадий Зюганов и Валентин Чикин, Татяна Петрова и Александър Михайлов, Николай Пенков и Леонид Ивашов, а вечерта бе водена от главния редактор на списанието Станислав Куняев.

…
Идейно-естетическата платформа на създаденото през 1956 г. списание «Наш съвременник» изкристализира не веднага и не отведнъж. Негов първи главен редактор е прозаикът Борис Зубавин. Разцветът на списанието е свързан с името на Сергей Василиевич Викулов, ръководил го повече от 20 години (1968–1989 г.). Той става главен обединител и организатор на най-добрите литературни сили в страната, превръща списанието в боен орган на руското патриотично направление.

В публикуваните от Викулов 252 броя излизат повече от 200 романа и повести, стотици забележителни разказа, стихове от известни руски поети, бойни публицистични и критични статии. Тиражът на изданието нараства до 313 000 екземпляра, запазен е старият авторски състав, привлечени са нови, млади писатели. Много от публикациите стават впоследствие родна класика, любима на читателите и до сега.

Характерно е, че мнозина известни, авторитетни писатели, които веднага и бързо могат да бъдат отпечатани в други литературни списания, носят най-добрите си неща именно в «Наш съвременник». Така постъпват Михаил Алексеев с неговите знаменити «Побойници» и Сергей Залигин с нашумялата му «Комисия». «Усвятските шлемоносци» на Евгений Носов, разказите на Юрий Казаков и Владимир Солоухин, «Това сме ние, Господи!» на Константин Воробьов – всяко от тези произведения става събитие не само в литературния, но и обществения живот, карайки читателя да се замисли над миналото и настоящето на Отечеството.

Една от най-големите заслуги на списанието пред руската литература на XX век е откритието и популяризацията на творчеството на цяло съзвездие от блестящи поети: Николай Рубцов и Юрий Кузнецов, Владимир Соколов и Николай Тряпкин, Анатолий Передреев и Фьодор Сухов, Виктор Боков и Глеб Горбовски, Расул Гамзатов и Владимир Костров, Мустай Карим и Дондок Улзитуев.

Набира сила и читателски авторитет острата публицистика на списанието. От началото на 80-те години публицистите на «Наш съвременник» все повече се интересуват от проблемите на приемствеността при поколенията, историческата памет, духовното състояние на обществото, въпросите на икономическото развитие на страната. Обстойните статии на един от водещите автори на списанието, лауреата на Ленинска награда Иван Василиев за съдбата на руското село, полемичните материали на историка Аполон Кузмин, вдъхновените статии на Юрий Селезньов, Фатей Шипунов, Анатолий Ланщиков, Марк Любомудров, Михаил Лобанов, накрая, извисяващият се с целия си публицистичен талант Вадим Кожинов – ето кое до голяма степен определя идеологическата позиция на списанието.

Авторите на «Наш съвременник» с тревога говорят за запустението на руското село, за започващия упадък на народния дух, критикуват политиката на унищожение на «неперспективните» села, екологическите авантюри на местното и централното ръководство (например проекта за обръщането на сибирските реки за напояване на средноазиатските републики). Всичко това, разбира се, влиза в разрез с линията на определени кръгове от партийната власт.

В годините на перестройката «Наш съвременник» заговори открито за назрелите проблеми в страната, върху обсъждането на които до вчера бе наложено табу. Повдигнати са острите въпроси за междунационалните отношения, проблемите за реформирането на икономиката, социалната защита. Активни полемики с номенклатурните перестройчици и техния рупор «Огоньок» водят Михаил Антонов, Галина Литвинова, Татяна Глушкова, Анатолий Салуцки, Ирина Стрелкова, Александър Казинцев.

През август 1989 г. главен редактор на «Наш съвременник» става Станислав Юриевич Куняев. В историята на списанието започва нов етап. Една от първите «знакови» постъпки на новия редактор е промяната на корицата: на бял фон силует на паметника на Минин и Пожарски на Червения площад в Москва. Така самото списание красноречиво подчертава своята привързаност към идеалите на патриотизма и народността.

Класикът на руската съветска литература Леонид Леонов предава за публикация в «НС» своя роман-завет «Пирамида», над който работи над 40 години. През 1994 това е голяма духовна поддръжка за списанието, преживяващо тогава неизброими, в това число и финансови, трудности. И сега постоянно печатат в “НС” Василий Белов и Юрий Бондарев. След дълго мълчание зарадва читателите си с нова повест («Дъщеря на Ивана, майка на Ивана») и разкази («В тази земя», «Селска къща») Валентин Распутин. В творческия актив на списанието се вливат нови имена – прозаиците Александър Проханов и Леонид Бородин, Дмитрий Балашов и Владимир Личутин, Александър Сеген и Андрей Воронцов, Евгений Шишкин и Вера Галактионова, Михаил Попов и Вячеслав Дьогтев, поетите Марина Струкова, Светлана Сирнева, Михаил Вишняков, Нина Карташова, Диана Кан. Цялостно разкрива своя поетичен талант Юрий Кузнецов, ръководещ от 1999 г. отдела за поезия. Задълбочено изследват историческото минало и новата, вече капиталистическа руска съвременност публицистите Ксения Мяло, Сергей Кара-Мурза, Олег Платонов, Михаил Назаров, Сава Ямщиков, Сергей Семанов. Най-добрите си работи напечатват в списанието без време отишлите си изтъкнати руски мислители Александър Панарин, Юрий Бородай, Александър Михайлов, академик Никита Мойсеев.

Въпреки че е светско списание, «Наш съвременник» поддържа и постоянно укрепва творческите си връзки с Руската православна църква, с нейните висши йерарси и редови свещеници. Сред почетните автори на списанието са Патриарх Московски и на цяла Русия Алексий II, митрополит Смоленски и Калининградски Кирил, митрополит Одески и Измайловски Агафангел, Владивостокски владика Вениамин. Списанието се гордее, че първо публикува основните работи на дълбоко почитания сред народа митрополит Санкт-Петербургски и Ладожки Йоан.

“НС” постоянно отделя внимание на забравените до голяма степен страници от руската история. В рубриките «Отечествен архив», «Руска мисъл», «В търсене на истината», «Славянски свят» и други се публикуват трудовете на недостъпни преди за масовия читател руски мислители – Константин Леонтиев, Михаил Меншиков, Лев Тихомиров, Василий Розанов, Иван Илин. Провеждат се кръгли маси на редакцията с участието на авторитетни учени и специалисти по актуални проблеми на руския и международен живот. В златния фонд на публикациите на «НС» през последните години влизат такива творби на автори като «Загадъчни страници от историята на XX век» на Вадим Кожинов, «Русофобия» на Игор Шафаревич и, разбира се, «Поезия. Съдба. Русия» на Cтанислав Куняев.

Сред авторите на списанието и негови верни приятели от изтъкнатите майстори на художественото слово и родната култура трябва да специално да се спомене великият руски композитор Георгий В. Свиридов, който е свързан с редакцията до смъртта си с приятелство и плодотворно сътрудничество.

С редакцията активно сътрудничат видните политици на Русия: Н. Рижков и Г. Зюганов, С. Бабурин и Л. Ивашов, Ю. Квицински и Н. Нарочницкая, губернаторите Е. Савченко и Е. Строев, А. Тулеев и В. Позгальов, президентите на Татарстан и Башкортостан М. Шаймиев и М. Рахимов. Най-добри отношения има списанието с президента на Република Беларус А. Г. Лукашенко.

За своята половинвековна история «Наш съвременник» измина голям и труден път. Но никога, при никакви обстоятелства не пусна знамето на борбата за възраждане на велика Русия, винаги беше и остана със своя народ.

в. День литературы