Сергей Семанов
Сергей Николаевич Семанов, изтъкнат руски писател, историк, критик, публицист, общественик, един от видните представители на патриотичното направление в руската култура, е роден на 14.01.1934 г. в гр. Ленинград (сега Санкт Петербург). Баща му е известен професор по хидротехника и проектиране на шлюзи и бентове, майка му работи в средния курс като учителка по география. През 1951 Семанов постъпва в историческия факултет на Ленинградския държавен университет. Като студент активно се занимава с обществена работа, още преди завършването си през май 1956 става завеждащ отдела за пропаганда на Петроградския районен комитет на комсомола. След 1,5 г. преминава на длъжност завеждащ отдел за използването на документи в Архивното управление на Ленинградска област, получава добра архивна практика, започва да публикува. През 1960 постъпва за аспирантура в Института по история към Академията на науките, в 1964 защитава кандидатска дисертация. От декември 1969 в Москва Семанов става завеждащ редакцията на «Животът на забележителните хора» в издателство «Млада гвардия». В тази поредица серии Семанов публикува книгите си за адмирал Макаров и генерал Брусилов. От януари 1976 е главен редактор на списание «Човек и закон». Успява от скромното ведомствено издание да създаде огнище на руската публицистика с многомилионен тираж. През април 1981, след доклад на Юрий Андропов до Политбюро на ЦК, е снет от поста редактор, поставен под надзор със забрана да работи и печата, викан на разпити в Лефортово, било заведено дело за изключването му от партията. От април 1988 г. е първи заместник председател на Всеруския фонд за култура. От 1991 г. е старши научен сътрудник в Института за световна литература към Руската Академия на науките (РАН). Автор на книгите “А. М. Горчаков – руски дипломат на XIX в.” (1962); “Макаров” (1972, 1988, 1997); “Ликвидацията на антисъветския кронщадски метеж през 1921 година” (1973); “Сърцето на Родината” (1977); “Тихият Дон” – литература и история” (1977, 1983); “Великите уроци” (1979); “Брусилов” (издадена в поредицата “Животът на забележителните хора”) (1980; 1986, 1988); “В света на “Тихият Дон” (1987); “Под черното знаме, или Живот и смърт на Нестор Махно” (1990); “Андропов” (1995); “Йосиф Сталин, живот и наследство” (1997); “Православният “Тихият Дон” (1999); “Тайната на гибелта на адмирал Макаров. Нови страници от руско-японската война 1904-1905 г.” (2000); “Александър Василиевич Суворов. Суворов в спомените на съвременниците” (2000), “Александър II. Историята на Царя-Освободител, неговия баща и неговия син” (2000, 2003); “Махно. Истинската история”, (2001); “Андропов. 7 тайни на генсека от Лубянка” (2001, 2003); “Брежнев – владетел от “Златния век” (2002); “Александър Сергеевич Зарудни” (2002); “Сталин: житейски уроци и дейност” (2002); “Георги Иполитович Ломов (Опоков)” (2002); “Дмитрий Иванович Лобанов-Ростовски” (2002); “Юрий Андропов” (2003); “Александър ІІ” (2003); “Кронщадският метеж” (2003); “Вадим Кожинов и неговите съратници от руската антимасонска ложа” (2004); “Руско-еврейски анализи вчера и днес” (2004); “Махно. Съдбата на атамана” (2004); “Леонид Брежнев” (2005); “Махно. Водачът на анархистите” (2005); “Тихият Дон. Бели петна. Истинската история на главната книга на ХХ век” (2006); “Скъпи Леонид Илич” (2007); “Русия без руснаци”; “Кондор” Випуск 327”, “Председателят на КГБ Юрий Андропов” (2008); “Тихият Дон” – слава добра, реч добра” (2008); “Азбука на сатанизма” (2008); “Руско възраждане. Борбата продължава” (2009). Автор на няколко документални кинофилма, лауреат на наградата “Ломоносов”. На български е издадена книгата му “Макаров” (изд. “Народна младеж”, 1975). Умира на 29. 10. 2011 г. в Москва.
Публикации:
Публицистика:
ИСТОРИОГРАФИЯТА ПОД НАТИСК: ВЧЕРА И ДНЕС/ превод: Диана Павлова/ брой 13 октомври 2009
ИЗ „РУСКИЯТ КЛУБ” (2012) / брой 55 октомври 2013
За Сергей Семанов:
ПОСЛЕДНАТА ТОЧКА/ автор: Владимир Бондаренко/ брой 11 юли 2009
В ПАМЕТ НА СЕРГЕЙ СЕМАНОВ/ автор: Марк Любомудров/ брой 34 ноември 2011
