Марина Струкова
Марина Василиевна Струкова е родена на 9.03.1975 г. в село Романовка, Саратовска област. Баща й е сътрудник на военния комитет, а майка й – учителка по математика. Когато е на седем години, семейството се мести в село Първа Берьозовка, Мучкапски район, Тамбовска област – от тази област са предците й – казаци, първите сведения за които датират по архивни документи от 1719 г. като едни от основателите на село Туголуково, Жердьовски район в Борисоглебска околия. В годините на Гражданската война прадядо й Александър Струков, неговият по-голям син и брат му са били бойци на атамана Антонов. В Тамбовска област Струкова живее от 1981 до 1997 г. Тук завършва училище, тук прописва стихове. Отначало работи като учителка и редактор в районен вестник. Първите й стихове са публикувани в излизалия в края на 80-те и началото на 90-те години “Литературен Тамбов” с фамилията Курникова (1987, стихотворението “Горска ягода”). По-късно взема фамилията на майка си – Струкова, с която печата и до сега. Открита за читателите през 1992 от сп. “Наш современник” и поощрена от Вадим Кожинов, който написва предговор към книгата “Слънце на войната” на съвсем младата тогава авторка. Със съдействието на Кожинов е приета и в Съюза на писателите през 1996 г. Подборки от нейни стихове са публикувани неведнъж в списание “Наш современник”, била е два пъти лауреат на изданието за най-добра публикация за годината. Нейни стихове, поеми, публицистика са печатани в списанията «Атеней», «Встреча», «Молодая гвардия», «Подъ?м»; във вестниците «День литературы», «Завтра», «Русская газета», «Сельская жизнь», «Экономическая газета» и други. Лауреат на списание «Наш современник» за 1996 г., получава диплома на Всеруския конкурс “С. А. Есенин” (1998). Завършила е задочно през 1996 г. Университет по изкуствата; Висшите литературни курсове при Литературния институт “Максим Горки”, а през 2006 г. – Московския държавен университет (филологически факултет и допълнителен – държавно управление). Главните теми в поезията на Марина Струкова са патриотизмът, съдбата на Русия, днешния ден на страната. Пътува в Чечня – чете стихове на войниците на предната бойна линия, в самото сърце на кавказката война. Автор на поетичните книги “Магарешки бодил” (1997, Тамбов); “Слънце на войната” (1998, “Наш современник”, Москва), “Сребърен куршум” (2003, “Наш современник”, Москва). За творчеството й пишат Станислав Куняев, Вадим Кожинов, Едуард Володин, Вячеслав Люти, Елена Русич, Юрий Веролски, А. Макаров, В. Дорожкина, И. Овсянников и др. По нейни стихове са създадени песни от Валери Поливаев. Юрий Баранов я поставя сред плеядата талантливи съвременни руски поетеси Нина Карташьова, Светлана Сирнева, Диана Кан, Мария Авакумова и др. Работи в редакцията на московския вестник «Завтра». Живее в Москва.
Публикации:
Публицистика:
СТРАНА НА РОМАНТИЦИТЕ. ИЗ ИСТОРИЯТА НА „ИЗГУБЕНОТО” ПОКОЛЕНИЕ/ превод: Георги Ангелов/ брой 12 септември 2009
НА ВЕЛИКИТЕ НАЦИИ НЕ ПРОЩАВАТ…/ брой 22 юли 2010
Критика:
НА ДРУГИЯ БРЯГ (ЗА КАДЗУО ИШИГУРО)/ превод: Георги Ангелов/ брой 12 септември 2009
НА ДРУГИЯ БРЯГ (ЗА ЮКИО МИШИМА)/ превод: Георги Ангелов/ брой 12 септември 2009
