Виктор Фьодорович Боков, руски поет, прозаик, изследовател на народното творчество, е роден на 6(19).09.1914 г. в село Язвица, Сергиево-Посадски район, бивш Загорски район на Московска област в голямо селско семейство. Огромна роля в живота му на писател изиграва неговата майка София Алексеевна Бокова (Дьомина), която макар и неграмотна, е притежавала изключителен музикален слух и красив глас. “Моите първи учители бяха баща ми, майка ми, селският труд, уличната хармоника и частушките, балалайката от детските години, приказките.” Пише от 14 годишен. Учи в Загорския педагогически техникум. Завършва Литературния институт “М. Горки” (1934-1938). Печата от 1930 г. Още в довоенните години е оценен високо от Михаил Пришвин, в чийто кръжок участва (по-късно Пришвин му изпраща телеграма в лагера: “Ти трябва да издържиш! Таланти като теб се раждат на сто години!”); Андрей Платонов, с когото имат дълга кореспонденция, (през цялото време Платонов, който го възприема като голям поет, му пише в лагера – проява на изключителна гражданска смелост); Михаил Шолохов, с когото също си кореспондира. Приет през октомври 1941 г. в Съюза на писателите. От 1938 работи няколко години като литературен консултант при Всесъюзния Дом за народно творчество. През 1942 е призован в действащата армия. Като курсант Боков е наклеветен, арестуван през август 1942 г., прекарва в сибирски лагер от 1943 до 04.1948 г. В лагера оцелява благодарение на изключителната си физическа сила и поезията. После живее бедно и бездомно. „Съдбата ми беше нелека, – пише той по-късно. – Да утвърждавам живота, а това в поезията, според мен, е главното, трябваше да стане след преодоляване на беди и несгоди. Не паднах. Не се жалвах… Мъжество, жизнеутвърждаване, надежда, радост, вяра в доброто – ето какво трябва да носи поетът. Това е моята програма.” Казва още: “Словото трябва да вдига хората за живот, а не да ги тласка към гроба.” Като млад изброжда пеш пътищата на централна Русия и събира над 10 000 частушки, запеви и народни песни – труд, равностоен на цяла научна експедиция. През 1950 излиза в поредицата «Библиотека на поета» съставената от него антология «Руска частушка», станала отдавна класика в руската фолклористика. В началото на творческия му път, по спомени на поета Николай Старшинов, особено го подкрепя Борис Пастернак. Автор на близо 70 книги: десетки поетични сборници, сред които «Опиянен от изгрева» (1958), «Пролет Викторовна» (1961), «Вятър в дланите» (1962), «Край поля, край море, край реки» (1965), «Ментово лято» (1966), «Алевтина» (1968), «Държа на своето! » (1992), «На гости на чучулигата» (1994), «Боковска есен» (1996), «Живот – радост моя» (1998, избрано), «Стихове от Переделкино» (1999), «Амплитуда» (2002), «Лицето на любовта» (2004) и др., на книгата с прозаични миниатюри «Над река Истерма. Записки на поета» (1960), на спомени и критически есета. В поезията си следва традицията на Колцов, Некрасов, Есенин, Клюев, Твардовски. Един от знаменитите поети на Русия. В препълнени зали е произнесъл хиляди свои рецитали, а почитателите му са милиони. Възторг предизвиквт рециталите му и зад граница – във Франция, Италия, Япония… Някои от стиховете си изпълнява под собствен акомпанимент на балалайка. Кралят на тангото, композиторът Оскар Строк също има песни по стихове на поета, но в стиловете танго и романс. Неслучайно се говори за феномена Боков. Руската природа, любовта, селото и града са сред основните теми в лириката му, съчетаваща фолклорната поетична стихия с формите на съвременния стих. Една от отличителните особенности на поезията му е звучността, наситеността с алитерации и асонанси. Много от стиховете на Боков са станали популярни песни и се пеят като народни. Въвежда в литературата поети като Лариса Василиева, Борис Примеров, Александър Бобров, Василий Казанцев, Нина Краснова, Аршак Тер-Маркарян, Надежда Мирошниченко, Владимир Дагуров. Член на Академията за руска словесност. Награден с много ордени и медали, лауреат на наградите “А. Фет”, “А. Твардовски”, “А. Фатянов”, “М. Ломоносов”, “Р. Рождественски”. Изучава се в руското училище. В родното село на поета Язвица има негов музей. Ежегодно в Сергиево-Посадски район се състои фестивалът “Боковска есен” и веднъж на две години в град Пересвет в същия район – песенен фестивал по стихове на Боков под название “Любов моя, Русия”. През 2004 споделя в интервю, че според него “съветският строй е по-добър от капитализма”. Приживе Боков е поетична легенда на 20 век. До края на живота си продължава да пише активно, въпреки прекарания инфаркт. Умира на 17.10.2009 г. На български език не е превеждана негова книга.

Публикации:

Поезия:

Със жажда за живот осъмвам всеки ден/ превод: Иван Маринов/ брой 7 март 2009

ОТДЕЛИ СЛАВЕЯ ОТ ХРАСТИТЕ…/ превод: Дафина Попова/ брой 27 март 2011

УТЕХА/ превод: Марко Марков/ брой 49 март 2013

ПРЕСТАВАМ ДА РУГАЯ СТАЛИН АЗ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 52 юни 2013

МАТЕРИНСТВО/ превод: Григор Ленков/ брой 53 юли 2013

ДУНАВ/ превод: Найден Вълчев/ брой 57 декември 2013

ПЧЕЛИ ВЪРХУ ЦВЕТЯТА МАЙСКИ…/ превод: Драгомир Шопов/ брой 89 ноември 2016

БЪЛГАРИЯ/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 128 май 2020

Публицистика:

ЕСЕНИН - ВЕЛИКО НАЦИОНАЛНО ЯВЛЕНИЕ/ брой 46 декември 2012

АЛБУМ