Сава (Савелий) Василиевич Ямщиков, изкуствовед, реставратор, художник и публицист, заслужил деятел на изкуството на Русия, академик в РАЕН (отдел «Руска енциклопедия»), е роден на 8.10.1938 г. в Москва. Председател на Асоциацията на реставраторите на Русия, член на Съюза на писателите на Русия, вицепрезидент на Руския международен Фонд за култура, член на Комисията по въпросите за връщането на културните ценности. Посвещава голяма част от живота си на шедьоврите на древноруското изкуство, реставрира живопис и икони. Завършва изкуствоведския отдел на историческия факултет на МГУ. Като студент заедно със своите съкурсници помага на известния филолог, краевед и археограф Леонид Алексеевич Творогов при изследването на културната история на Псков. От двадесет годишен работи в Руския реставрационен център в отдела по иконопис. Центърът се намира в Марфо-Мариинската обител, основана от св. Елисавета (великата княгиня Елисавета Фьодоровна), построена от А. В. Щусев и изрисувана от М. В. Нестеров. Голяма част от живота си Ямщиков прекарва в руската провинция, отначало занимавайки се с профилактична реставрационна дейност, съставя «Опис на произведенията на древноруската живопис, съхраняващи се в музеите на РСФСР». За над 40 години Сава Ямщиков успява да възроди стотици произведения на иконописта, уникални колекции от руски портрети от ХVIII – XIX век от различни музеи на страната, връща спомена за множество забравени имена на забележителни художници, помага за възстановяването на десетки храмове и манастири. Уникалната му изложба на икони «Живопис на древния Псков», реставрирани под негово ръководство, става основа на псковската музейна експозиция. През 2003 г. излиза книгата му «Моят Псков», в която авторът разказва «за тези земни праведници, благодарение на които го има Псков…». Това са приятелите на Ямщиков: ученият Лев Николаевич Гумильов; ръководителят на голямо псковско предприятие Анатолий Викторович Лукин – талантлив поет; директорът на Пушкинския музей – Семьон Степанович Гейченко; настоятелят на Псково-Печерския манастир архимандрит Алипий; директорът на Руския музей легендарният Василий Алексеевич Пушкарьов и псковски реставратори, художници като Борис Степанович Скобелцин, Всеволод Петрович Смирнов, Михаил Иванович Семьонов. Ямщиков е един от първите в СССР, който започва да се занимава с въпросите на реституцията на културни ценности, изнесени в бивши неприятелски държави по време на Великата Отечествена война. Организираните от Ямщиков изложби, на които са показвани новите открития на реставраторите, стават част от руската култура. С тях са възпитавани младите художници, историци на изкуството, писатели и всички тези, на които е скъпо художественото наследство на Русия. Освен реставрационните изложби, Ямщиков успява в онези години да запознае обществеността със съкровищата от частните колекции на Москва и Ленинград. Неслучайно собствениците на тези колекции го избират за председател на Клуба на колекционерите на Съветския фонд за култура. Издава десетки книги, албуми, каталози, публикува стотици статии и интервюта в периодичния печат. Много години води постоянни рубрики по Централната телевизия, снима редки сюжети в различни градове на Русия и зад граница. Лауреат на награда на Ленинския комсомол, носител на орден св. княз Даниил Московски, награден е и с орден на Република Якутия (Саха). Той е първият реставратор, получил за двестагодишната история на Руската художествена академия неин почетен медал. Консултант на Тарковски при снимките на филма «Андрей Рубльов». В последните години от живота си Сава Ямщиков води активна борба за съхраняването на историческия облик на древен Псков, резервата “Пушкинские горы”, нееднократно издига глас срещу дивото застрояване в историческата част на Москва, опитва се да съхрани поне част от историческите сгради, варварски унищожавани през последните 20 години в Москва. Умира на 19.07.2009 г. в гр. Псков. Съгласно завещанието му е погребан в гробището на храма св. Георги Победоносец във Воронич (Псковска област), до гроба на уредника на Пушкинския музей Семьон Гейченко, в близост до родовия некропол на приятелите на А. С. Пушкин. “Сава Василиевич беше велик воин, велик патриот. Той беше единственият, който така отчаяно отбраняваше руската култура. Той отбраняваше не само културата, но и разума и съвестта. Това е колосална загуба. Да останем верни на паметта му може, само ако останем верни на неговото дело. Запомних го като могъщ и безстрашен човек, който до края си отстояваше руската душа и руската култура. Делата му са необятни и дай Боже да не изгубим всичко това и по този начин да го предадем, защото и така вече предадохме мнозина” – казва актьорът Юрий Назаров по време на прощаването с Ямщиков.

Публикации:

Публицистика:

СПРЕТЕ РАЗРУШЕНИЕТО НА РУСКАТА КУЛТУРА!/ превод: Георги Ангелов/ брой 11 юли 2009

КРАДАТ…/ превод: Диана Павлова/ брой 11 юли 2009

НОВОИЗПЕЧЕНИЯТ КАВАЛЕР/ превод: Георги Ангелов/ брой 20 май 2010