Христо Смирненски (псевдоним на Христо Димитров Измирлиев), български поет и прозаик, класик на националната литература, е роден на 17/29.09.1898 г. в град Кукуш. Завършва начално образование в родния си град (1908) и след това е изпратен в София при дядо си, където учи (1908-1910). Влияние върху формиране на литературните му интереси оказва неговият вуйчо поетът Владимир Попанастасов. През 1910 г. се завръща в Кукуш, там завършва прогимназия (1911), но временно прекъсва образованието си, за да помага на баща си. След Междусъюзническата война (1913) семейството му се премества в София. Учи в Техническото училище (1913-1917), започва да печата стихотворения, разкази и фейлетони. През 1917 г. постъпва във Военното училище. По време на Владайското въстание (1918) е изпратен заедно с юнкерите срещу разбунтувалите се войници. Впоследствие напуска Военното училище и записва право в Софийския университет (1918). В София живее в работническия квартал Ючбунар, увлича се от комунистическите идеи. Включва се в дейността на комунистическата младежка организация. Член на Комунистическия младежки съюз (1920) и на БКП (т.с.) от 1921 г. Дебютира с хумористичен разказ във в. „К’во да е” (1915). От 1916 г. сътрудничи на списанията „Българан”, „Родна лира”, „Барабан”, „Художествена седмица”, „Сатър”, „Червен смях”, „Младеж”, в. „Народна армия”, „Работнически вестник” и др. През 1917 г. издава сп. „Смях и сълзи”. Член на редколегията на сп. „Българан” (1918-1922). През 1922-1923 г. заедно с брат си Тома Измирлиев редактира и издава сп. „Маскарад”. Издава книгите „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза” (1918) и „Да бъде ден!” (1922, претърпяла и второ издание през същата година). Псевдоними: Ведбал, Вилмон, Гаврош, Кямил ефенди и др. Умира на 18.06.1923 г. от туберкулоза в санаториум край Горна баня.

Публикации:

Критика за Христо Смирненски:

ЕХОТО НА СМИРНЕНСКИ - СТИХОВЕ И КРИТИЧЕСКИ ФРАГМЕНТИ/ автор: Йордан Нанчев/ брой 26 февруари 2011

ДАМА ОТ ЗАНАЯТА ЛИ Е ЦВЕТАРКАТА НА СМИРНЕНСКИ?!/ автор: Анита Коларова/ брой 44 октомври 2012

За Христо Смирненски:

ЮЧБУНАРСКА БАЛАДА/ автор: Димитър Пантелеев/ брой 34 ноември 2011

ХРИСТО СМИРНЕНСКИ/ автор: Гочо Гочев/ брой 91 януари 2017

ХУМОРЪТ НА ЕДИН „ПРИНЦ БЕЗПАРИЧЕН, РОДЕН КРАЙ ЕГЕЯ”/ автор: Стефан Коларов/ брой 114 февруари 2019

УГАСНА НАШЕТО СВЕТИЛО!/ автор: Крум Кюлявков/ брой 143 декември 2021

КУКУШ В ПОЕЗИЯТА НА СМИРНЕНСКИ/ автор: Елена Алекова/ брой 152 ноември 2022

ПОЧИТ КЪМ ХРИСТО СМИРНЕНСКИ/ автор: Елена Алекова/ брой 159 юни 2023

ХРИСТО СМИРНЕНСКИ/ автор: Делчо Василев/ брой 166 март 2024

„ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА”. ОТ ЧИСТО ЧОВЕШКОТО ДО УНИВЕРСАЛНОТО И ОТВЪД/ автор: Елена Алекова/ брой 169 юни 2024

СЛЪНЧЕВИЯТ ГАВРОШ НА БЪЛГАРСКАТА ПОЕЗИЯ/ автор: Любомир Духлински/ брой 170 септември 2024

РАСНАЛ СРЕД НАРОВЕ, СПАЛ ПОД ЛОЗИ/ автор: Любомир Духлински/ брой 171 октомври 2024