Крум Кюлявков

Горчива дума тегне на устата ми: последната творба на Христо, писана на смъртното ложе, беше приказката за стълбата… Под спокойния и плавен стил се криеше болен вик, истерично настроение на тревожна душа.

Колцина я разбраха? Авторът предвиждаше това и постави предупреждение под заглавието: „Отнася се до всички ония, които ще си кажат: Това не се отнася до мене”. - Колко тънко е казано!

Като самостойна художествена ценност Хр. Смирненски още не е обрисуван - това тепърва предстои. Художникът в поета още не е разкрит достатъчно.

Под пламенния тон на неговите величествени образи, под разхвърляните меки колоритни петна и смело теглени линии се крие стилизуваният усет на голям майстор, на рядък художник, който може да бъде гордост на цял един народ, не - на цялата пролетарска класа.

Прочетете още веднъж внимателно „Жълтата гостенка”. Само от това стихотворение един даровит художник би направил една малка, самостоятелна изложба.

„И привечер летна наметна
пак с траурен плащ рамена,
градът приюти се в тъмата
и тънка позлата в стъклата
разля се на плахи петна.”

или

„И лежи тя се тъй скръбна, бледолика,
тя - дете, познало старостта;
влажният й теменужен поглед блика
горестта на есенни цветя.”

„Восъчно лице, потънало сред гъсти,
гъсти черносмолени коси,
а ръката с тънки кехлибарни пръсти
леко през завивката виси.”

Така пластично се рисуват картини само от велики артисти. Който ще сметне това за преувеличение, нека се постарае да обясни обаянието, което имаше Смирненски сред пролетарските четци - тъй голямо и за толкова късо време.

Образното мислене, каквото е поезията, действа върху четеца чрез петната, линиите и формите - и колкото по-богат е колоритът, колкото по-тънки са образите, толкова по-дълбоко те засядат в душата на четеца, толкова по-лесно се усвоява и мисълта на автора.

Творческите сили на поета, в своето страстно и дълбоко напрежение, долавят онова, що се крие в дълбочините на сърцето и го предават на външния свят чрез ония форми и образи, които подсъзнанието му диктува.

И дотолкова, доколкото това подсъзнание е изпълнено с пролетарско битие, доколкото съхранените преживявания имат общо с борбите на пролетарската класа или са преживявания на самия пролетариат, дотолкова и образното творчество на поета ще бъде сродно, понятно и любимо на пролетариата.

По-нататък вече условията за душевното движение на пролетарския поет ще зависят от неговия вътрешен огън и от личните му дарования за образно въплъщение.

Имаше ли го това у Христо Смирненски? - Да, имаше. Неговата революционна поезия изигра такава голяма роля в нашето движение именно поради тези качества. изведнъж тя стана близка и любима на пролетариата. Жаден за искрени художествени творби, с неизтрито и запазено творческо чувство пролтариатът изведнъж оцени появата на Смирненски и му отдаде заслуженото внимание.

Писани са, пишат се и ще се пишат и друг вид пролетарски стихове - ние не изпадаме в умопомрачението на футуристите да твърдим, че до Сезана не е имало никаква живопис и че дори вън от Сезана всичко е вятър: изкуството е многолико и всяко творчество, стига да е искрено и вдъхновено, носи особения отпечатък на своя творец - но трябва откровено и ясно да кажем, че стихове като „През бурята”, „Йохан”, „Червените ескадрони”, „Жълтата гостенка” и още няколко други ние нито сме имали някога, нито за дълго време ще имаме. Нашето изкуство осиротя.

Не е моя работа да разглеждам творчеството на любимия ни поет; другарите критици тепърва ще има да работят върху него - да контурират ония изтънчени профили, ония тревожни викове и сънни втурвания на душата, които като скъпи бисери лежат в дълбочината на неговата поезия. Някои от тия другари с време обърнаха вниманието върху особените качества на Смирненски и за това трябва да им се благодари.

Аз искам с тия няколко редове да подчертая само голямата загуба, която постигна нашето движение с ранната смърт на това рядко дарование, което носеше името Христо Смирненски и колко много трябва да скърбим, че един такъв бликащ извор на несъмнени художествени богатства и на революционно вдъхновение пресъхна вовеки.

Ще минат години. Вечна пролет ще настъпи на земята и сред различните благоухания на цветята от всичките полета на земното кълбо, едно цвете ще полъхне с аромата на балканските усои и ще разлее чаровния мирис на „огнедищаща роза” по всичките посоки на освободената земя.

——————————

сп. „Артист”, г. 3, бр. 3, 30.06.1933 г.